Осиновяване

AlexG кефиш ме. Изключително съм съгласен с теб, че на детето трябва да му се внуши, че то е не по-малко обичано, заради това че не си му биологичния родител. Това няма абсолютно никакво значение. Въпреки, че на хората им се иска все пак да е тяхна плът и кръв и ще ви кажа от къде идва целия проблем - егоизмът, това е проблемът.

Напоследък доста се замислям за детенце, което да осиновя. Имам син, на две години и 8 месеца, но не ми се ражда отново. Много искам синът ми да си има братче или сестриче. Бързо ли става осиновяването?

Osinoviavaneto e dosta bavna procedura i poniakoga moge da prodalgi s godini- v BG e dosta slogno za6toto zakonodatelstvoto ni po skoro e naso4eno kam zakrila na onezi bolkuci, koito sa izostavili decata si - otkolkoto kam samite deca.Tova si e givo bezobrazie. Ako niakoi iska da osinovi dete triabva da se vaorag s mnogo tarpenie i lubov- no kolkoto i da e trudno rezultat si struva - niama po goliam dar ot tova da pogledne6 i da vidim usmivkata na edno dete- da dari6 malko 6tastie v tozi poniakoga dosta siv sviat.Niama ni6to lesno na tozi sviata - za xubavite i cenni ne6ta tribva da se borim

Моя съвет е да подготвиш детето от малко постепенно да му казваш,че няма значение,кой го е родил,а кой се грижи за него и отглежда,защото в това е същността за едно израстване на малкото същество.Но със сигурност не отлагай за по късно,защото винаги има "добронамерени"които ще му кажат.Аз разбрах,че съм осиновена когато бях на 17 години представи си какъв шок беше това за мен.И за жалост още не мога да го преживея и преглътна.Имах чувството,че всичко хубаво в един миг се разруши.Аз се побърках в буквалния смисъл,не можех да намеря себе си....незнаех коя съм от къде съм.И знаеш ли кое най-гадното от цялата история...случайно попаднах на една бележка написана между родителите ми,..майка ми ,жената която ме е отгледала пише на баща ми-че са сгрешили с мен,че аз съм една голяма ГРЕШКА.От както съм разбрала истината се чувствам неуверена,различна,сега разбирам защо всички са ме гледали по особен начин...но въпреки това аз продължавам да си се чувам и виждам с родителите си,помагам с каквото мога макар и малко да е.Но майка ми когато не приема определено решение което тя одобрява ми се сърди....нарича ме неблагодарница...че аз съм виновна,че живота и бил такъв,че съжалява,че не си е родила тя дете.Моля ви не казвайте никога това на осиновените си деца..Обичайте ги истински,защото обратното ги убива бавно,но сигурно.Съжалявам,че доста се отклоних от темата,но това ми тежи от 12 години ....и моля да ме извините ако съм писала разхвърляно мисълта си..Бъдете искренни..не ги лъжете подготви от към 5 годишна възраст детето тогава като знае ще му е по лесно да го превъзмогне и да продължи напред.Успех децата са най-хубавото ни нещо в живота било то родени или осиновени ..

Предлагам ви да се консултирате в един професионален сайт-форум по въпросите за осиновяването http://osinoviavane.com/. Едно добро място за родителски консултации е и www.moetodete.data.bg Това не е реклама, защото това не са комерсиални сайтове и се надявам да получите ценна информация. Успех на всички бъдещи и настоящи родители.

Темата осиновяване е всеобхватна и поради факта, че дълго време е била тема табу, все още по нея трудно се говори..
Хубаво е обаче, че все по-често можем да я обсъждаме, било то след тв предавания и публикации в медиите, или просто поради интереса ни към нея.
Още по хубаво е, че държавата в лицето на Държавната агенция за закрила на детето призна правото на хората да познават своя произход и на осиновителите да споделят своите проблеми и да получават професионална помощ.
Присъединявам се към тук изложените мнения и също мога да ви препоръчам един професионален сайт,където осиновените могат да се информират за това как да потърсят своя произход а осиновителите да получат адекватна помощ при правилното разкриване на тайната на осиновяване.Не е нужно да се чака някой да нахлува в личният им живот и да вреди на детето www.baoo-bg.org и www.baoo-bg.org/forum/
Пожелавам успех на всички

От това да имаш дете ,няма по голямо щастие.Няма значение , кой го е родил. Важното е,кой не спи нощно време когато му растат зъби и има температура, кой ще го държи за ръката ,когато пристъпи за пръв път, кой ще му промива ожулените колена,когато се е учил да кара колело и кой ще чете приказки, когато сънува кошмари и се опитва да заспи.А когато на детето , всеки ден му казваш, че го обичаш и е много специално, няма нужда да криеш/осиновяването/, това може да го направи гордо ,че точно то е избрано.Но мисля че това става в най ранна детска възраст.Периода на пуберитета , е свързан с много промени, и психически и физически, не е нужно да го обременявате допълнително/това е мое мнение/. Аз нямях 7 год. деца, бяхме почнали да готвим основяване, когато забременях,но винаги съм била уверена, че деца ще имам няма значение как -осиновено или рожденно,важното беше да отгледам едно мъниче. Хвала на такива хора, които се нагърбват с отговорността са станат родители, а такъв са става с отглеждането,а не с раждането.

аз дори като бях малка карах нащите да осиновят дете смятам че е нещо много хубаво да дадеш шанс за нормален живот на детенце,което не е виновно за нищо,но плаща чужди грешки.да,бих осиновила дете и може би в подходящ момент бих му казала,че е осиновено,макар че то ще си е мое дете,без значение че друга го е родила,родител е този,който го отглежда

Дори едно дете, да е осиновено, това не означава, че родителите му не го обичат, за жалост има родители, които когато станат биологични родители, забравят осиновените си деца, но това не е правилно, но е често срещано явление, бих осиновила дете и бих му казала, че е осиновено, защото все някога ще научи и ще е по-добре за него и за нас да знае, но това няма да попречи да го обичаме, колкото биологичното ни дете.

thefarthestshore_xxx|- все някой "доброжелател" ще се намери да му каже че е осиновено.Аз съм за осиновяването. Ще се радвам да направя едно дете истински щастливо