Когато животът започва...

Когато поемеш първия си дъх, усетиш първия сблъсък с широкия свят, много по-голям от придобития уют на утробата на мама... Тогава дори нямаш идея за всичко, което ще бъде. Нямаш идея и за това, което е било. Има го само това сладко "сега", което един ден така ще ти липсва...
Нямаш представа за болките, които мама е изпитала, за да ти даде живот, да те откъсне от себе си, за да изпитва още повече болки, опитвайки се да те предпазва от Онова, на което те дава - Светът.


Но един ден може би ще осъзнаеш, че светът, на който си даден, не е мястото, на което искаш да бъдеш. Че всяко понятие, набито от него в главата ти е обратното на това, за което душата ти крещи... Че този див глад за щастие, спокойствие и достоен живот не може да бъде задоволен с онова, което "е дадено"... И ще си спомниш чувството да бъдеш в майчината утроба... Да бъдеш притиснат, давещ се в уюта на онова, което не можеш да имаш... Сякаш старо, заключено усещане се разкрива у теб и се отваря като гигантска паст, която те поглъща отвътре... Като гърч... Като водовъртеж... А ти си удавник в собствената си душа... В метежните пристъпи на собственото ти щастие...

И трябва да избягаш... Защото залогът този път е дали да бъдеш нещо, с което просто убиваш времето до момента на собствената си смърт или всеки нов ден за теб да е смисъл, с който да се вкопчваш в живота с любов...

Но битието на човека е обсипано с жертви... За да бъдеш Човек в пълния смисъл на думата (какъвто и да е той), трябва да пожертваш обичани, мили, красиви неща... Всъщност... За да достигнеш до щастието трябва да погазиш себе си. И да рискуваш... Често пъти след всичко това ще си сам, съсипан, унищожен... Но шансът да бъдеш щастлив и дните ти да са така истински и пълни като коледна песен... Той съществува. Ти просто трябва да вземеш решението. Да рискуваш. Да избягаш с риск да изглеждаш страхливец. Да откриваш с риск да изглеждаш ненаситен. Да превъзмогнеш себе си, за да откриеш Себе Си. Да бъдеш човек.

Но никога не трябва да забравяш, че животът е високо вариационна хазартна игра. И завъртиш ли рулетката му... Вече нищо не е същото.

Още с първия си дъх ти срещаш света. Но с решението дали ще заживееш в него, с него, чрез него... Започваш живота си. Да, това е когато животът започва...

Аделина Григорова