За непростимите грешки

Чудех се известно време, всъщност все още се чудя, дали да пускам темата и вероятно ще седи известно време с курсор над бутона "прати", но засега съм насъбрал инерция, затова каквото сабя покаже:

Какво мислите за непростимите грешки? Има ли такива? Има ли грешки, които колкото и да искате не можете да простите? Или когато човек обича достатъчно, може да прости всичко? Има ли грешки, които да ви откажат от любовта към човека до вас? Или ако няма, то тогава всички тези грешки на човека до вас, и небивалият им успех в разбулването на чувствата и емоциите ви към него всъщност са знак, че не сте го обичали истински? Имало ли е случаи, в които сте направили грешка/и, които колкото и да сте се опитвали не са ви позволили да поправите? Имало ли е грешка, която колкото и да са се опитвали, не сте простили?

(Не говоря за неща от типа: "ми ние бяхме заедно, ама той взе, че спа с 3 от най-добрите ми приятелки и нямаше как да му простя..", нито изневяра в какъвто и да било аспект.)

Също така били ли сте от всяка от двете страни на ножа? Били ли сте човекът, който е бил наранен и не е могъл да прости, независимо колко много е искал, но били ли сте и човекът, който е наранил и не са му позволили да се бори за Човека с главно Ч. Не говоря за мимолетни увлечения, ами за човека, с когото сте искали да прекарате вечността, но...

Всичко е относително Люцкане. Днес мислиш, че не можеш да простиш, утре го приемаш като нещо нормално.

Всеки изпада в заблуждения че има само един човек с "Ч", а всичко е въпрос на разни скучни, но съдбовни, статистически иронии на времето и пространството.

Както и да е, не говорехме за Човекът, а за ошибките. Аз съм привърженик на движението "правя грешки, следователно съществувам". Ние да не сме алгоритъм в гигантски компютър и на всяко "if" да имаме предварително зададена команда?

Може и да сме, но пък сме сложни самообучаващи се програми

Та по темата... според емоционалното, социалното, а може би и аналното развитие на даден индивид зависи и как ще реагира на определени грешки. Но неведоми са пътищата еволюционни и няма определен модел по който да се ориентираме всички. Демек строго индивидуално си е.

Лесно и с разбиране приемам чуждите грешки, и трудно прощавам собствените си.
И ако не съм простила нечия грешка, то не е било само заради едната му грешка.
И какво е мерилото за грешка? Твърде индивидуално е.

Значи в някакъв момент няма значение вече колко много съжалява човекът? Така ли?

Едно нещо трябва да разбереш - каквото и да правиш, реакцията на другия не зависи от твоите действия - те могат да бъдат само катализатор. Т.е. ние не сме магьосници - аз със своите действия да ти вляза в главата, за да помислиш/почувстваш еди-какво си и да действаш в последствие. Моите действия могат само да те докоснат по някакъв начин, който ти определяш - и ако аз с действията си (дори и минимални по значимост) те разчовъркам в раната, твоята реакция ще е непропорционално голяма. Ако си направил нещо и другият се чувства толкова наранен, че да не може да прости, най-вероятно си засегнал тема в живота му, която е твърде травматична, и болката от това е по-силна от какъвто и да било друг фактор във взаимоотношенията. И докато не разрешат тази тема, никакви чувства не са способни да преодолеят това. Обаче може и да не е от човека насреща - може да си го засегнал с нещо, от което всеки нормален уважаващ себе си човек би се засегнал, но просто да не си искал да признаеш грешката си, да поемеш отговорност - така другият вече не знае дали може да има доверие, че нещата няма да се повторят. И той предпазва себе си от последващо нараняване по същия начин (особено ако това не се е случило еднократно - еднократната грешка е нормално да се толерира, но не е нормално да се толерира системна грешка). Бях на много интересен семинар през уикенда и се изкушавам да се задълбоча, но се надявам с това да съм ти била поне малко полезна.

Трупам мнения по въпроса, така че всички мнения са полезни - в крайна сметка всеки поглед над дадена ситуация е чисто субективен, тъй че само чрез събирането на максимално много мнения, човек може да се осмели да помисли, че е на йота по-обективен отколкото е бил преди това..

Какъв ще да е бил този семинар (стана ми интересно.. )?

Според мен всичко опира до момента, ако в един момент си готов да простиш една грешка в друг не би!

Ако грешката засегне някоя болна тема то няма да простиш, но след време ако си преодолял този период мислиш различно и може би ще простиш... То дори ако в момента си ядосан от нещо друго би се засегнал от много малко, и след време като се успокоиш да осъзнаеш, че е било нещо дреболия и да простиш!

Просто е комплексно, в какво настроние си, в какъв период от живота си си в момента...

Аз например като си връщам лентата назад се сещам как съм се цупил като кифла заради некакви пълни глупости, но тогава така съм мислил и това съм направил... И за колко други дреболии се сещам чак си се смея на себе си...