За България с любов

Предлагам в тази тема всеки да сподели само положителните впечатления и емоции, свързани с България.

Снимки, лични преживявания, линкове и каквото се сетите можете да публикувате тук.

България е рекордьор по древни съкровища

България-най-красивата

100-те туристически обекта на Северозападна България

Пътешествай на северозапад

Снимки на манастири

Ами какво да се говори, страна както повечето страни по света мъничка държавица, дърпана от много страни в разни посоки... аз редовно засичам британци, германци, китайци, японци, френско и испанско говорящи хора, които са решили да изградят живота си тук, да живеят и работят тук, - и това са хора от по-развитите страни, има и много хора от недотам развитите страни, едно турско семейство, което живее при баба ми под наем, понеже са строителни работници и им е близо работата, и те толкова благодарни хора... един южноафриканец колега имах на предишната работа, който си умираше от кеф, че зимата го чака Витоша с пистите, достъпни само с градския транспорт, а лятото хвърчеше всеки уикенд до морето и голям кеф, че било позволено и евтино да се пие :Д който каквото му е кеф; един японец ме добави във фейса, професор по японистика, работи в школа за преподаване на японски език и се кефи на интереса на немалко хора тук да учат езика, предава японска култура, манга стил и т.н.... който каквото му е кеф
Разбира се, както и хора, на които тук не им харесва тук, смятат, че са недооценени в професионално отношение, или по други причини, и са намерили място за себе си в друга страна - въпрос на избор Харесва ми тук и нямам причина за момента да искам да ходя другаде, но ако реша, че нещата никак не ми харесват, предпочитам да намеря своето лично щастие навън, вместо да мрънкам - животът е кратък. И въпреки това дори и да направя така, не бих крила произхода си и бих продължила да предавам историята (своята лична и на страната) такива, каквито са били

Повечето хора са свикнали да обикалят на по-отдалечените места от техния град, а има такива чудеса, буквално под носа ни. Дали от това, че сме се сраснали с тях или от незнание, често ги пренебрегваме. Навсякъде около нас е история и природа.
За жалост не разполагам с личен снимков материал на местата, които съм посетила, по простата причина, че нямам навик да снимам, но ще се опитам да ви потопя в атмосферата на моите лични преживявания.

Перник.

Да, Перник. Онзи Перник с когото в последно време често се шегувам. Ще продължа да го правя, защото граовци носят на майтап, а и сами си измислят вицовете.

Първо, в центъра на Перник има много приятен парк. Лично аз съм очарована. Всички, които са минавали покрай Перник забелязват само разрушените промишлени постройки и изобщо не им хрумва, че там някъде има и зеленина. Парка не е поддържан колкото Борисова градина, ама си е приятено място за отдих.

Второ, не всички перничани говорят на „уъ”, но и много от тях го употребяват сериозно. Не е бъкано от голфчета, както повечето си го представят. А хората, хората са готини, забавни, с уникално чувство за хумор. Имам доста познати оттам.

И трето, всъщност най-важното за което тръгнах да пиша е крепостта Кракра. Няма да ви пълня главите с много инфо като в час по История, ама трябва да отбележа някои по-съществени неща свързани с града и крепостта.



Средновековната крепост носи името на войводата Кракра-Пернишки, водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Особено голям е приносът на Кракра през 1004 г., когато той храбро защитава своята твърдина и спира настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Сердика.
Най-ранната история на Перник започва още преди цели 8000 години. Първите сведения за поселищен живот в района датират от 6000 г. пр. Хр. /ранен неолит/. По тези места са живяли тракийски племена, а техният основен град се наричал Адева, върху чийто развалини е построен Перник. За пръв път това име се споменава през IX век. Свързва се със славянския бог Перун. Сега предполагам се досещате какво богато културно наследство има този град. Лъха на битки, грънци и монети.
По времето на хан Омуртаг (814-831) селището Кракра влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м. и обхваща над 4,5 ха. От крепостната стена се разкрива страхотна гледка над града и околностите. Горещо ви го препоръчвам, но не и в горещите летни дни. Там горе напича яко.

Както се вижда Перник е изиграл важна роля в миналато ни, а в по-новата ни история е допринесъл с богатите въглищни залежи в района. Бързото развитие на града е свързано с големите доставки на „чернийо камък” за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.

Човек навсякъде може да открие нещо интересно за себе си, стига да е отворен за това.

Деветашка пещера и Крушунски водопади


http://bgturist.net/images/gradove/landmarks/Devetashka/Devetashka1.jpg

http://img.photo-forum.net/site_pics/172/h_1284796039_DSC_0007.jpg

Пещерата е страхотна. Между другото в миналото е използвана за съхранение на храни от държавния резерв, а след това е засекретен военен обект. През 50-те е била използвана за съхранение на петрол.

Водопада е невероятно красив.

29-ти обект от "100-те туристически обекта на Северозападна България" e "Исторически път" Бракьовци-Петрохан. Това е пътят, по който преди 89 години са минали другарите Васил Коларов и Георги Димитров, бягайки към Виена след краха на Септемврийското въстание.

"На Северозапад" организира 1-ви поход "Аз обичам северозападна България" именно по този маршрут и всеки желаещ е добре дошъл.

1-ви туристически поход "Аз обичам северозападна България" е в историята. Снимки и инфо можете да видите тук и тук.

Какво видях днес
http://www.fibg.org/Nachalo

Благодаря за линка Бодливке. Изглежда добре замислено.

България е толкова малка по територия, но пък изключително богата на легенди, тайни и неразгадани загадки. Всички знаем имената на Ванга, Петър Дънов. Всички знаем за Мадарския конник, Царичина, Стобските пирамиди, Белинташ, стотици тракийски могили и храмове. В малкото си парченце от рая сме събрали толкова загадки, колкото големи страни не могат да съберат никога. И макар в чужбина да не асоциират толкова България с това, ние сме една от най-старите цивилизации на Европа, една от най-ключовите точки от историята на света.

За да се докоснете до една от силните мистерии на България, посетете село Мостово.



То се намира на 27 километра от Асеновград, в родопския рид Добростан. По-интересното за местоположението му е, че се намира в средата на точно описан квадрат от четири свещени места – Юрта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Името на селото идва от естествения мост над реката на самия вход на селото. С течение на времето реката сама е издълбала пътя си в дебелата, масивна скала.

Самият Белинташ се намира съвсем наблизо.



Предмет на научни интереси от 1975г, името на скалната идва от "бял, добър камък". Преводът може да е и "камък на знанието". Още от името идва мистиката около Белинташ. Някои го наричат "българския стоунхендж", но всъщност и двете места са толкова уникални, че не може да се говори за сравнения. Ако все пак двете места имат нещо общо, това все още не е доказано за нито едно от тях.

Белинташ е обвързан с легендата за Потопа. Твърди се, че той е приютил Ноевия ковчег, а за доказателство на скалата ясно личат халки, за които са били привързани въжетата на кораба. Истина или не – кръглите отвори са там и до днес.

По-силната легенда, обаче, е свързана с траките. Заради разположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък.



Изследователите на тайния район се обединяват за една теория – Белинташ е било мястото, на което древните хора, а по-късно и траките са осъществявали своята връзка с Космоса. За първи път през 1986г. се забелязва небесна карта в знаците на платото. В щерните се виждат прибори за определяне на местонахождението на звездите. С годините тази теория набира много последователи. В доказателство на тезата са правени опити да се проследи местонахождението на небесните тела преди 6 – 7 000 години. Резултатите са все още на нивото на хипотезата. Има също хипотеза, че Белинташ е бил център на космическия туризъм. Издълбаните щерни може да са имали чисто техническо значение за приземяването и излитането на космическите кораби. В конфигурацията на скалните ямки учените виждат отчетливо съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца в определени дати от годината.

Има една странна теория за светилищата на траките. Древните жреци винаги избирали риолит за скалните си светилища. Това е така не само в България, теорията се потвърждава и в Румъния, Молдова, Франция. Всъщност част от камъните в Стоунхендж също са от риолит, което може би обяснява и връзката между него и Белинташ. Древните жреци са виждали нещо точно определено в този вид скала. Ние обаче все още не сме достигнали до нивото да видим и разберем кое точно е различното.

В самото начало на Белинташ върху скала са издълбани знаци, приличащи на указател. Наложени на съвременната карта, те маркират точно копмплекса от светилища в тази част от Родопите – Долнослав, Драганица, Белинташ, Караджов камък, Кръсова гора. Учените смятат, че много от тези теории не могат да са просто съвпадения.

Заедно с теориите за космическия туризъм тук се развива и самия, съвсем земен турзъм в областта. Хората, които идват тук, говорят за енергизиращия ефект на областта и за начина, по който им действа – зареждащо, отпускащо, някак мистично. Елате в Белинташ и опитайте да разгадаете загадката. Местността предлага наистина много разходки, гледки, усещания, тайни.