BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
20:46, Четвъртък
18 Юли 2024г.

EXOOO -> За всичко другоОтговори по темата

Утопия

Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Яну 08, 2012 3:07 am

Утопия

Здравейте, вече съм пускала подобни постове и сигурно няма да ви учудя и с този, но все пак си направих отделна тема. Не съм го казвала така директно, както досега. Ами, самотна съм. През 2011 окончателно приключих с 90% от запознанствата си от по-ранни години - училищни познанства, познати от махалата от ученически години, стари приятели. Просто вече сме твърде различни, не мислете, че е изцяло по мое желание, просто отношенията ми досега с почти всички хора са били незадоволителни за мен, някак омаловажаващи ме, отделно все хора, които смятат за излизане да ги придружа да си свършат някаква работа или да ходим в шумно заведение късно по нощите, при положение, че денят е свободен; хора, за които маникюрът вкъщи или маската за коса представлява по-голям интерес от мен. Хора, на които не им пукаше за личното им щастие и бяха по-склонни да ме настройват против всеки, с когото се опитам да имам връзка, само и само да обслужват собствените си изкривени разбирания. Затова казах, стига толкова, и отношения, които в продължение на десетки години са били навик, са приключени.

Имам приятел, страхотен приятел, и с него умеем да си прекарваме добре заедно, да пътуваме заедно, да обикаляме, да мързелуваме... Но не искам той да е целият ми свят, страх ме е. Какво ще стане, ако не дай си боже се скараме или се разделим, няма да има при кого да отида? А и не може така, трябва да си имам и приятели, не някакви познати, а ПРИЯТЕЛИ. Дори не търся някой да ми оправя проблемите, достатъчно опит вече имам с това; мечтая си като кажа, банда, хайде на планина, или хайде на море, и да се ходи и да се прекарва страхотно; или ако не аз да кажа, някой да каже. Така с хубаво гадже, но без приятели съм като без един крак. Така или иначе корени нямам, свое семейство си нямам сега на практика, чудя се кога съм имала, то се беше разпаднало много отдавна. Някак си винаги вкъщи съм била единственият инициатор за празнични подготовки, семейни игри, излизания, или на някакъв диалог, комуникация, но явно само на мен ми е пукало. Затова бях решила, че вече не завися от тях и моят свят ще е както го исках, независимо че на тях не им беше до това, но по странен начин срещам същата съпротива и с другите хора. За тях нещата, които на мен са ми интересни, тях не ги вълнуват, повече им пука да ходят да се наливат по баровете до малките часове.

Работата в момента правя движения да я сменя, основно заради средата, за нищо не става, то е казано, че приятелства там, където има конкуренция, не може да се търсят, но чак на такова нещо никога не съм попадала. Преди може да е имало други проблеми на работа, но винаги съм била сред много приятна компания и ведър дух, всяка седмица сме излизали заедно. Къде са хората, с които запазих контакт? В Дания, Холандия, Англия, Кипър. С класа си от гимназията или колеги от университета не поддържам контакти, при положение, че дори и докато ходих на училище не съм била особено близка с тях ине общувах, общувах с хора, с които съм се запознавала на някоя работа.

Опитвала съм какво ли не, да съм инициативна и да "ухажвам" хората, да съм дръпната и да чакам покана, да се правя на трудно достъпна и заета, да съм действително заета, да не ми пука, да ми пука, повярвайте ми, колко много работя по себе си от години, с изследване по интернет, чета книги, самоопознавам се с професионална помощ, имало е случаи да съм постигала някакъв успех. В смисъл такъв, че се бях научила да нямам нужда от компанията на други хора, за да ми е добре, наистина в един период преди около 2 години се чувствах невероятно добре със себе си, освободена, благодарна, просветлена, винаги имах занимавка дори по-интересна от приказка с някой друг. Обаче това не може да бъде трайно решение, колко време може човек да издържи напълно сам? Робинзон Крузо е утопия, а сам човек е слаб на този свят.

Наистина, наистина приемам всякакви съвети, мнения, препоръки ... Норе, Сладолед, Кремче, Мелиса, Ачо; всеки е добре дошъл, Карамел - знам, че не пишеш напоследък тук, но ще се радвам, ако споделиш нещо мотивационно подходящо по темата, защото попадам на доста свежи неща от тебе по фейсбук...



Archangel|??|25-35|????????/??|?????
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Яну 08, 2012 11:59 am

приеми действителността.живеем във вълче време.трябва да се прриспособиш и да виеш като вълк.иначе ако изблееш като овца сред вълците познай какво ще стане.има и желания които са неизпълними.всичко е прах и пепел розке.да съчетаеш връзка с приятелства е трудно.трябва да избираш на кое да се отдадеш.знаеш за приятелството между мъж и жена и между жена и жена.това са разисквани теми тука.разликата е че сега има много занимания и колкото и да си самотна може да се отделиш от това по много начини не само с някоя бродерия както се вика.при хората е така че всеки тръгва по пътя си в даден етап и като загубиш това което те свързва изчезва и приятелството било да речем работа училище казарма и тъй нататък.за да не загубиш връзката си нещо от което те е страх виждам и се отдай максимално.нищо не губиш.пък ако приключи какво толкова?знаеш че няма нищо вечно и всяко нещо което започва някога свършва дори и самият живот.така че не се тормози а се радвай на белия свят не си обагряй дните с черни краски.избора е твой. Wink



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Яну 08, 2012 12:15 pm

Ще говоря само за себе си, без да давам съвети.

Аз етикет "приятел" не мога да дам на всеки! Приятелите ми, т.е. приятелките ми са коренно различни от мен и помежду си хора. С тях не правя нещата, които ми харесват, дори не съм сигурна, че харесваме едни и същи. Разбира се, имаме и много общи, но те са на ниво емоционално и духовно разбирателство и единомислие.
Не биха се навили да изкачват планини с мен или да карат велосипед. То и няма как да стане, понеже с едната ни дели голямо разстояние.
Та значи какво правя аз - създавам си клуб по интереси. С едни пия кафе в пълно празнословие. С други карам колело, с трети катеря баири, с четвърти говоря за музика и т.н.
Тези хора са друга категория приятели, свързват ни само отделни действия и интереси. И нещата седят по съвсем друг начин. Те не откликват всеки път на моите предложения, аз също на техните. Не търся да се допълваме по всички точки на мислене, интелект и интереси.
Така във времето съм изградила едно "приятелство" с много хора, отделно от връзките ми и неподлежащо на промени. Някои са отпаднали, други са ги заместили. Но аз на тези хора не разчитам за нищо, не изисквам от тях и те не го правят с мен. Когато ни е кеф и е взаимно сме заедно.
Не се чувствам изоставена и самотна, нито когато съм във връзка, нито когато съм без.
Но разбира се, аз съм си малко "социопат".



slyn4ice|??|18-25|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Яну 08, 2012 2:15 pm

Бодливке,хората се измениха,времената се изродиха...Правилно казва Ачо,че преди време сме живели в един затворен цикъл-училище,университет.Тогава няма как да останеш сам.После всеки си хваща пътя и си дири щастието.Ако те успокоява ще ти кажа,че и аз се чувствам така.Мисля,че се намираме(ние в тази възрастова граница)в период на преход,когато отново търсиш себе си,питаш се аджеба къде отивам,какво се случва изобщо.За познанствата и приятелите аз и друг път съм го казвала-не ги търся умишлено,то някак спонтанно се получава.Както и с любовта,изведнъж ме връхлита без да съм я търсила.Въпреки,че в повечето случаи се оказа несподелена,но какво да се прави...
Така,че това,което мога да кажа с две думи е-дерзай и просто си живей живота без да се замисляш толкова много.



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 09, 2012 1:10 am

Аз добре съм наясно, че никой няма да го е грижа за мен само "заради хубавите ми очи", както казах, не съм склонна да разчитам някой друг да разрешава проблемите вместо мен... на мен много ми се иска просто да се почувствам като част от някаква група, от нещо по-голямо, такова усещане съм имала на 2 от предишните ми работи, точно все едно съм част от група, нещо, което намирам за ужасно трудно напоследък, не попадам на хора, с които да усетя, че имам допирни точки Sad ще кажете, че аз съм общият знаменател, знаете ли, на мен пък ми е омръзнало да си мисля, че нещо у мен не е наред, толкова години и усилия съм хвърлила да търся какво на мен не ми е наред, при положение, че никой не постъпва така, при положение, че всеки се опитва да нагоди света около себе си, и ако не се получава, сменя обстановката; отделно, като не ми харесва нещо, значи просто не ми харесва и точка и това е моето желание, не мога да се накарам насила да харесам неща и хора, които не ми допадат; а и как с едни хора се е получавало, а с други не? Аз частично си обясних нещата и никак не се получи хубава картинка. Точно някои хора, разбрах колко точно са ми били приятели през всичките над 10 години, когато изведнъж се оказа, че ... айде няма да навлизам в подробности, просто не съм им удобна, и това го разбрах едва когато си дадох сметка, точно колко и най-вече какво им е трябвало на тях, за да нарекат някого приятел, че дори и "брат/сестра"; след което си плюх на тъпата глава, че съм се опитвала да бъда приятел с такива хора; лошото е, че в момента няма други на хоризонта; е, има, но са хора, които харесвам, по-стойностни са, но някак нямам усещането, че се интересуват толкова задълбочено от мен и да общуват толкова често с мен, както аз проявявам интерес, с тях обикновено се виждам 2-3 пъти годишно и периодично се чекваме по фейсбук на лични, а аз не смятам да се натягам излишно без малко повече индикация на интерес от тяхна страна; колкото-толкова Confused



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 09, 2012 10:45 am

Ми ти си си виновна! Я си признай, колко пъти си една от най-активните за форумска среща и после изведнъж - ангажимент. Хората виждат, че не могат да разчитат на теб и спират да те търсят.



Caramel|??|18-25|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 09, 2012 11:47 am

Здрасти Бодливке,
Мерси за милите думи. Не знам дали мога да ти дам "акъл", а и не смятам, че е редно. Мога само да ти споделя моя опит.

Отговарям директно, без да съм чела коментарите.
Преди няколко години рязко разчистих кръга си на "приятели" и познати, защото осъзнах, че само ме натоварват, може да звучи много гадно, обаче наистина ме изпиваха. Точно като "енергийни вампири". И нямах пълноценна връзка с тях.
В началото наистина е малко гадно, защото средата, в която си бил, изведнъж изчезва.
Обаче така отваряш място за нови хора. Не бързай да намираш нови приятели. Помисли какви хора искаш около себе си, започни да ходиш на места, където можеш да ги срещнеш - танци, семинари и т.н.

Аз съм много общителен човек, но истината е, че силна връзка имам с много тесен кръг хора. Занимавам се с проекти, които ме срещат с интересни хора, с които мислим еднакво.

Дълга е малко темата за писане тук. Ако искаш някои ден можем да пием кафе live Smile Пиши ми във ФБ, че наистина случайно даже влязох днес тук



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 09, 2012 1:14 pm

Норе, защо такава сляпа жестокост към мен? Колко пъти съм казвала, че не мога поради някакъв ангажимент и съм предлагала да склоните на алтернативно време/място? Не е да съм казвала айде ида и после вятър вест от мен... Искам да кажа, че от всичките ми познати, като се каже да се ходи някъде и сме се навивали, единствено аз съм го имала пред вид насериозно, винаги другите са били тези, които само дават глас на ентусиазъм, а после ги мързи и си се свират в установения ецедневен ритъм... Затова е малко сляпо и наизуст такова обвинение, че аз съм си виновна.
Карамел, благодаря ти за разбирането, май и на мен нещо подобно ми се случва в момента, дано да премина през това така успешно, както ти си направила, а не да направя скок от първа глуха в трета глуха Razz разбира се, че ще се радвам да се видим, ще следя събитията Smile



myriad|жена|25-35|семейна|Варна
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 09, 2012 2:57 pm

Per Aspera Ad Astra

Тия няколко думички на мен много ми помогнаха, Бодливке!

Аз също няма да ти давам съвет, защото от няколкото поста в темата не мога да добия пълна предтсва за обстоятелствата около теб. Както другите преди мен ще ти кажа какво е моето положвение (или поне беше).

И аз преди няколко години скъсах всички връзки с моята любима Варна, със средата ми тук, с приятелите и морето - и заминах за омразната ми София (заради мъж естествено - само любовта те прави глупак!!) Намерих си прекрасна работа със сносни колеги, но истинска подкрепа получих единствено и само от еховците от форума! Не пропуснах нито една среща на форума, дори организирах една, на която бяхме само с Ади (страшна организация , нали!?) Изливах си душата тук и срещах подкрепа, а в релания свят - само тъпи празни погледи и безразлични усмивки. Тежко ми беше и то доста, но осъзнах, че не може да имаш всичко и в името на любовта се примирих само с нея, без приятели и среда!

Ехо винаги ще те подкрепя и разбира, критикува или отрича - но винаги ще има отклик и това е нещото , което ме поддържаше. Ехо не претендира да твой приятел или познат, а просто одушник.....

Времето минава и лекува рани или поне така казват. Приятелите идват и си отиват, стават ти врагове или просто забравят за теб. Има възходи и падения - и във всеки един момент ехо ще е до теб - не го подценявай.

Освен това ти имаш късмета да разчиташ много на човека до теб, а това е това е много рядко срещано напоследък. Не си сама, повярвай го!

Ехо ще те преведе през трънливия път до звездното щастие! Поне с мен беше така!



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 09, 2012 4:08 pm

myriad, много добре го каза. Бих допълнила, че ехо ти дава и приятелство/а, не е просто и само отдушник.

Бодливке, моето не е сляпа жестокост и не съм искала да те нараня. Идеята ми беше да те провокирам. Да се замислиш, дали в действителност не ти се случва така, че когато има нещо организирано ти просто го пропускаш. Все едно какви са причините.

Може би почти всеки е имал периоди в които остава сам, без приятели и близки познати. Аз вече минах през такъв етап преди доста години, заради един мъж и втори път такава грешка не бих допуснала. А иначе регулярно ги подменям познатите по интелеси.




Иди на страница 1, 2  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia