За страха и свободата

В една друга тема Supernatural беше споменала нещо за страха и свободата.
http://www.exooo.com/viewtopic1.php?t=4024&postdays=0&postorder=asc&start=20
Понеже такъв страх има не само при мъжете, как да се преборим с него?
Защо когато ми се случи нещо готино, бия спирачки и дърпам рязко назад?
Това страх да не загубя свободата ли е или просто инстинкт за самосъхранение? Ми ако шестото ми чувство не ме подвежда и трябва да си обирам крушите преди да е станало късно?
И защо само мъжете да мотаят, когато и жените го правим доста успешно.

Според мен се страхуваш да не бъдеш наранена, защото когато ти е хубаво с някой, започваш да мислиш какво ще бъде, ако си отиде този човек, с когото ти е хубаво. И не ти се иска да се дообвързваш, за да не се привържеш прекалено...нали ще е двойно по-трудно тогава. Рабирам те, защото и аз се чувствам така.
Лошото е, че този страх пречи на хубавите неща. Но все пак...кой би искал да загуби това, което го прави щастлив?
При мъжете го няма това да не се обвържат от страх да не те загубят. Мъжете се страхуват, че няма да могат да си следят лъжите и евентуално ще им объркаш плановете с някоя/и друга/и девойка/и.
Мъжете обичат да се забавляват, мноооогоо рядко може да стоят в някоя връзка заради самата жена. И все пак тези, които го правят...не се страхуват от задълбочаване на отношенията...защото той е с теб във всичко
Няма лошо да се забавляват хората, но е мнооого лошо като се почне със заблудата, че единия е важен за другия, а да не е така. Щото тези неща бързо се разконсирират в подходящи ситуации. За това от време на време трябва да има изясняване на отношенията...кой какво е за другия, за да няма заблуди и погрешни нагласи. Едно е да ти дойде музата да се правиш на загрижен за някой и съвсем друго е ситуация, в която трябва да го покажеш...или нищо да не покажеш
Отричането от действията е много подло също. Примерно имаме красиви моменти на нежност и т.н. и след изв. време инициатора или този, който не е отблъснал тази нежност...казва, че е просто погрешно схващане на стуацията? И се чудиш на думите ли да вярваш...на действията ли...или на нищо, понеже самият човек не знае на кое да вярва.
Всичко това е свързано със страха Много е лесно да нараниш някой, защото се страхуваш, не обичаш да говориш за нещата направо, предпочиташ да оставяш неизказани неща...които другите лесно могат да допълнят по собствено въображение и ето ти готов конфликт

В случая грам не мисля какво ще бъде някога си, след време, че е възможно да го загубя. Аз дори не съм сигурна, че искам да го задържа.
Няма как да изисквам изясняване на отношенията (освен, че всичко е в зародиш), понеже самата аз не съм сигурна какво точно искам. Ако може душата в рая и другото се сещаш.
Имам страх от това да не ми се наруши "баланса" в момента, да не стана удобна в съжителство за някого. Защото вкусих от свободата и виждам, че е много яко. Да, от друга страна нямам нищо против партньор, ама партньор за какво?! За секс ли, за разходки в парка, за приказки ли? Нямам идея, но със сигурност не искам задушаващо обвързване. Онова обвързване в което жената се превръща в икономка и част от интериора.
А от друга страна давам сигнали, че съм много "серозна жена", която търси обвързване.

Кой би искал да бъде част от интериора?
Всички искаме нещо истинско и за това недоволстваме като получим някакви огризки внимание, изискващи специално отношение. Който обича не би искал да задушава другия, а тези които го правят са егоисти на онзи принцип "моето си е мое..."нататък се сещаш
Няма лошо да не знаеш какво точно търсиш...така може да опитваш отвсякъде и да и ти е интересно, докато сама разбереш Представи си, че знаеше точно какво искаш? И да не можеш да го намериш?
Ти сама беше казала скоро, че ако някой не иска нещата, които и ти в една връзка, значи определено не е твоят човек И мен все си ме харесват предвидими мъже, такива дето грам не са ми интересни. Мъже, които са скучни по всички параграфи, не са наполовината на това, което съм аз и искат неща от мен, които аз не искам от тях. От друга страна, тези които са интересни за мен пък си търсят просто забавление и не ме оценяват дори наполовина, колкото горния тип мъже

В началото винаги е забавлението, обаче трябва търпение за да се мине на следващо ниво. То може ли някой от две срещи (образно), да каже - е това е жената! Намерих я и ще съм и предан до гроб.
Обаче нещата като тръгнат на следващ етап, а не си сигурен дали искаш да продължиш? Тогава е сложната работа.
Защото можеш да харесваш човека и въпреки това да не искаш да се разделиш със свободата си.

Ох, трудно ми е да подредя мислите и чувствата си. Пускам се по течението и каквото дойде. Това обаче не отменя грабенето с пълни шепи от живота.

Надежда всяка остави. На тоя етап никой не те иска освен за секс. Но за всеки влак си има пътници.

аз не мога да разбера вие сте жени дето трябва да гледате фнуци вие сте тръгнали с архангела да се занимавате.да ви прата по една снимка ще изпопадате.ще потечете всичките нищо че сте пресъхнали от менопаузата.в смисъл на стендбай режим сте.готова съм ама не се знае кога това е бг стенд бай.аз съм млад мъж макар че съм бай ристю ама тва не е бай миле щото аз имам 10 плочки а бай миле имаше една голяма бог да го прости.казах ви 186 78 зелени очи черна коса плочки 25 см.....света ми е в краката.а какво да говорим за изпаднал разбит германски баталион край сталин град дето руснаците ги вадеха от землянки с половин шапки щото като си подаде главата и максимката сее.сталинградския германски баталион тав сте жените в ехото ама 40 година ами когато вече все едно сте били 3 год часови в аушвиц с такъва физика.

в първия момент и на жените им е гот да е уж само за забавление и нищо сериозно, но понеже сме патки, както сме го уточнили, в един момент след четвъртия-петия път забавление с тоя мъж, почваш постепенно да искаш вместо един път месечно, да се виждате един път седмично, после един път дневно, но при мъжете не е така, за тях един път месечно е ок, и всичко останало им звучи като обвързване и се почва "ама бейби, нали се разбрахме само необвързващо да бъде" и ти почваш да се оправдаваш "да де, необвързващо, ама нека да не е един път месечно, а един път седмично" и се заблуждаваш, че видиш ли изведнъж тигрицата в теб се е обадила и просто ти се иска малко по-често секс - уж човещинка. Няма такова нещо, жените няма как, привързваме се емоционално когато се виждаме с един мъж и ако тоя мъж, след като преспи с теб, вземе че почне и да не ти обръща чааааак толкова много внимание, както преди да те вкара в леглото пощуряваме и почваме да гоним и да си искаме. И пак попадаме в същия затворен цикъл и почваме да пишем по форума. Аз си погодих тоя номер и сега си рева не точно заради въпросния мъж, а просто защото съм патка.

секси_мъж_чука_терористи, човек може да се надява на нещо, само ако е сигурен, че го иска.

Archangel, ти обява ли пускаш в моята тема? Бягай в сайтовете за запознанства, с тези мерки може да ти излезе късмета - тук не вървиш!!!

Razdvoena, да, безспорно го има и този момент. Може би в предишните ми връзки е било точно така, но сега сякаш е по-различно. Различното в случая е, че за първи път оставам сама за повече от месец и това ми харесва. Не вярвах, че се чувствам толкова добре в собствената си компания, а секса е просто бонус. Наистина не вярвах, че мога да бъда сама и да не се чувствам самотна. А в същото време доскоро във връзката си се чувствах самотна.
Затова сега ми е някак все тая колко пъти месечно ще правя секс. Кандидати за тази работа се оказа, че хич не липсват. Само трябва да се отсяват.
Страх ме е единствено от това, че след време нещата "загрубяват" и се стига до вземане на решения - какво точно искам и дали съм готова. А се е случвало дори да не ме питат, а направо да ми грабват багажа и без да се усетя вече съм във връзка. Та от такава недомислена постъпка ме е страх. Страх от прекалено спонтанни действия.

....точно това имах предвид, че сега, когато си сама и си в баланс ти е добре, защото знаеш, че си си самодостатъчна, но в един момент "нещата загрубяват", това загрубяване се дължи на излизането от баланс. Това излизане от баланс се дължи на появата на мъж и навика на всяка жена да усеща емоционално обвързване или по-скоро желанието й. Тук трябва да се прецени и то си зависи от човека - дали можеш да останеш в баланс и да не излезеш от него и да остане така или защото си определен тип човек, който се привързва емоционално, след един определен период ще стане сложно. Аз знам за себе си, че след един определен момент, без да се усетя кога, става сложно за мен самата. И се заблуждавах, че ми е хубаво, че продължава да ми е хубаво и когато човека реши, че вече няма нужда от услугите ми, баланса си отиде. Докато се интересуваше от мен, аз бях "кой сега е номер едно", но в момента, в който вече не проявяваше интерес както преди, цялата тази илюзия рухна като стъклена къща. Какъв тип жена си ти е важно да определиш, дали можеш да останеш в баланса си или в един момент "само секс" няма да ти е достатъчен?