Как да разбера, че съм готова за дете

Имам едно вътрешно желание по- скоро усещане, че искам да имам дете, да забременея и да се грижа за едно ново човече. Приятелят ми също много иска дете, но според него ми е било рано и трябвало още да се наживея, та не повдигнах темата повече пред него. Реших да обмисля нещата. Имам възможност да се развия в работата си, имам възможност и да почна друга. Но сякаш в момента работата е последното за което си мисля и което ме вълнува.
Не мога да престана да мисля, колко хубаво ще е да направя крачки към едно ново семейство.
Не искам да обмислям и планирам "от-до" този момент, искам нещата да се случат спонтанно до колкото е възможно, не точно да се хвърля с главата напред, но определено ми се иска да скоча.
Мислех си, че е някакво временно желание, прищявка дори. Преди си мислех с бившия ми че един ден ще се случи, че ще си имаме дете и нещата ще си вървят, но беше някаква идея за далечното бъдеще, а сега това чувство е много по -силно, уверена съм че искам да се случи.
Тези от вас които имат деца, как разбраха, че са готови за тази крачка?

А тези които нямат, могат ли да вземат участие?
И аз имам същите мераци, ама не са постоянни.

Ако чувстваш, че си готова не отлагай! Но нали знаеш, че винаги има едно "но" Та... но.. трябва да се обмислят доста неща, макар че да ти кажа... много мислене също не е на добре. Важното е дали го усещаш, аз например последния път бях с един мъж, който много ме грабна, бяхме 2 тела в една душа. Имах съмнение, че съм бременна, защото ми беше закъсняло 10 дни. И знаеш ли за първи път ми се случи да си кажа на ум: "Ох, колко ще се радвам да съм бременна", тогава усетих, че го искам това. Но за съжаление теста беше отрицателен. Идеята ми е, че ако наистина го искаш, не трябва да отлагаш. Другите фактори, който също са важни са постижими. Успех и весели празници!

Едва ли някой може да ти отговори на този въпрос, освен ти самата. Но имай предвид, че идеята за дете и появата му в живота ти са две мнооооооого различни неща.

И да не бръщолевя напразно ще ти разкажа при мен как се случи.
Миналата година прекратих една доста сериозна връзка - бях се изместила да живея заради човека в София, намерих си работа, живеехме заедно със семейството му,но......ми беше адски трудно - той не беше готов за такава стъпка , а аз усещах, че имам нужда от стабилност - семейство, дом, деца!!! Както и да е - мъчително или не си събрах багажа и обратно към Варна. Без дом, без работа, без нищо. Тогава реших - аз искам да съм майка, да обичам и да се грижа за нуждите на едно беззащитно малко същество и да спра да се тревожа дали този ме обича или онзи е подходящият....
Намерих си работа и бавно започнах да си стъпвам на краката. Започнах да визуализирам идеята за детето ми в моя живот - за това как ставам посред нощ и го кърмя и преобличам, как се опитвам да се справя с коликите му, как зарязвам грим и прически и започвам да организирам цялото си ежедневие около малкото съкровище... И да ти призня почувствах се адски щатлива - някак значима и полезна.
Оттогава мина една година - вече съм омъжена за мъжа на живота си, когото срещнах толкова случайно, че няма повече накъде. По Нова Година ме очаква и най-щастливото събитие в живота ни - раждането на дъщеря ни! Само за една година всичко, което исках се сбъдна - а аз дори и не трябваше да се мъча , за да го постигна. Всичко се случи някак естествено и спокойно!

Идеята ми е, че ако наистина искаш нещо - то се случва, просто трябва да си убедена и да го желаеш с цялото си същество!!! Детето носи много радост - но и грижите около него не са никак малко. Ако си готова да прегърнеш идеята за всичко това, те поздравявам и искрено ти го желая!

Весели празници!

аз и сега не съм готова, нищо че дъщеря ми ще тръгва на училище до година!

Аз мисля, че съм готова за деца, но за съжаление приятелят ми не. Заедно сме от доста години и ми се струва, че инерцията ни е хванала и няма никакво развитие. Не се сеща вече да ми предложи брак, да създадем семейство. Аз съм на 28 години и на моменти ми идва да си събера багажа и да си потърся човек, на който няма да му трябва цял век за да се реши. Понякога като изпуснеш момента, в който чувствата са най-силни и емоциите водещи се стига до това положение. И понеже си живеем заедно си мисли, че има цялото време на света пред себе си. Кажете ми някой трик да ускоря нещата, че не ми се чака вече.

вие къде ги намирате такива мъже
това най ме е яд че не ви заслужават
само за секс ви ползват и толкоз
аз ако бях купя пръстен туи онуи ето сватба
кои знае ко

Не мисля,че има трикове.Явно това не е човека,който ще е баща на твоите деца.

Трик? Няма! Сядаш, говориш, казваш какви са ти очакванията в перспектива за връзката ви, питаш дали този човек иска същото и ако не - всеки по пътя си.

Можеш да говориш за своите потребности, за това, че искаш дете, че така си представяш бъдещето, че за теб е важно. Обаче! Много важен момент: приятеля си ли искаш за баща на детето? Това си изясни най-първо. То да се зачене лесна работа, но не прави един мъж баща. Ако отговора е "НЕ" просто се отегляй докато е време.