Това ми хареса

http://www.vbox7.com/play:84330fca

ама точно така изглеждат повечето форуми

това за медицинския форум де

http://www.vbox7.com/play:21924779

... един колега от новата работа... муахахахаха

Ами действай тогава!

Ей, кога почна работа, кога вече "това ми харесва".
Хайде този път повечко късмет.

" изпратен от vicove.com на 15-10-2009 | Категория:Интернет и PC

Никога не пиши пиян във форум, освен ако не си модератор! Утре ще съжаляваш, а да изтриеш няма да можеш. "

Празник и беше. Искаше и се с него да го отпразнува. Дълго беше чакала. Толкова грижливо и старателно беше градила тази връзка. Влюбена беше. Обичаше го. Имаше планове. Открила го беше, него истинския. Беше и добре така. С него. Винаги беше на нейно разположение. Шепнеше красиви и възбуждащи неща в ухото и. Ръцете му я обичаха, желаеха я. Караше я да се чувства прекрасна и единствена. Връщаше и лудостта на младежките години. Подаряваше и цветя. Подаряваше и нежност. Даваше и наслада. Гощаваше я с плода на забраненото, а сладък беше тоя плод... Подаряваше и бягство в един чуден свят. И тя повярва. Повярва, че е истински този свят. Повярва в магията.
- Обичам те! - шептяха устните и в най-силния екстаз...
Мълчание... миг на изненада...
- Обичам те и аз, но... нея... обичам както мене ти...
Мълнии! Целият и свят, граден години, за секунди се срути. Шеметни тайфуни се извиха! Гневни дяволи в душата и забучаха и огнени клади там опалиха! В очите и огньове заискряха и замятаха парещи езици!
Веднъж душата си на дявола продала, дяволът у нея заговори. Вратата на ада се разтвори и омразата от там изпълзя, плъзна хилядите си пипала. Тя цяла се потопи в мъгла... мъката се беше свила в наранената душа и попиваше в нея като отрова... А беше красива жена. Всеотдайна и мила. Вярваше, че му е дарила всичко – себе си, усмивката си и гласа си, живота си, любовта си… какво не му достигна… Той трябваше да си плати! И лицето и се сви в болката ли или в омразата… Като в онази стара приказка, когато заговори от устата и излязоха змии и гущери – черни клетви. Беше сама на брега, морето бушуваше. Имаше си празник. Морето бучеше в душата и. - Мила моя, честит да бъде твоят ден! – достигна глас до нея като шума на оттегляща се вълна – не съм те забравил!И около нея на пясъка се посипаха цветя. Хиляди. Дъхави. Свежи… като неувяхваща любов… Трепна и вдигна очи. Беше съпругът и…Досада и омраза - блеснаха мълнии в очите и. Почерня лицето и. Не можеше дума да изрече.
- Какво ти е, скъпа?! – уплаха имаше в гласа му. Докосна я…Тогава. Тогава тя се разпадна, разля се… изгуби се в пясъка… По босите му крака полепнаха неотмиващи се, черни и лепкави петна от мазут…

qbylkovcvqt

Аз честно казано не разбрах - мъжът на мечтите й, (и този, който всъщност я нарани), съпругът ли е? Защо досада към съпруга?