Той се върна отново в живота ми .

здравейте момичета
моята история е много дълга , но сега реших да е споделя с вас защото съм объркана .
Срещнах този човек за когото ще ви разкажа преди 10 г тогава бях току що завършила студентка а той беше много чаровен с около 25 г по-възрастен от мен и семейство.
аз нямах опит нито толкова връзки не съм лигла напротив знаех с какво се захващам . не съм искала да развалям семейство независимо , че те не бяха щастливи. Бяхме много дискретни докато аз не си намерих подходящ партньор с който да създам семейство . Внезапно той се раздели със жена си и се премести да живее на квартира - Правех няколко опита да се разделим не защото не сме имали чувства но това беше една връзка без никакво бъдеще поради разликата в годините моите родители които не биха били съгласни и прочие. Това така или иначе стана . Аз се омъжих за приятеля ми и сега имаме дете . Живеем спокойно в разбирателство и като всяко семейство имаме различия . Понякога незнам дали аз съм причината че изисквам прекалено много но ми липсва това което получавах от др. мъж а именно топлина разбирателство разговор.
Мъжът ми е добър човек помага ми в къщи работлив е и обича детето много но аз искам да разговаряме да споделяме да мислим заедно.
преди няколко месеца изпратих на другият мъж съобщение имаше повод и той ми се обади беше много щастлив че съм се сетила . От тогава не спирам да мисля за него . Нямам желание да си развалям семейството ,но като че ли ми липсва тръпка стоим в една стая и няма какво да си кажем . Много е тягосно и мъчително . Скоро другият мъж отново ме потърси и каза , че иска да се види с мен . Аз също искам да се видим но ме е страх какво ще стане . Страх ме е защото този човек за мен означава много и аз мога да кажа че това е била любовта на живота ми. Знам че ще прозвучи глупаво , защо не го казвам това за съпруга ми но факта е факт,преживяли сме много заедно и той и аз се познаваме много добре защото сме споделяли . Той ме научи как да се държа как да се обличам как да се гримирам беше ме като баща в известен смисъл . много ви моля пишете ми имим нужда някой да каже своята гредна точка и да ми даде съвет каво да направя и как да постъпя. очаквам вашите мнения

нали знаеш че ако се срещнете срещата няма д апротече само да си приказвате ами и ще има доста страстни действия и още повече ще охладнееш към мъжа си варианта е ако си решила да се видите да стискаш зъби и каквото и да стане да стоиш с мъжа а другия да го виждаш когато ти се приийска втория е ако си изгубиш ума и се разделиш с мъжа си и разбиеш семейството съвет никой не може да ти даде правилен дали да живееш живот без тръпка и ли да усетиш тръпката отново ако питаш мен аз бих го живял с тръпката но бих останал при семейството си

изживей любовта на живота си и толкова.......
любовта на живота ни, доста често не може да бъде завинаги с нас.....всъщност няма да е вече любовта на живота ни, защото ежедневието ще я убие.
този човек е доста по-възрастен от теб.
ако можеш намери златната среда, сложи го в едно определено шкафче на живота си, както казва една моя приятелка и взимай това, от което имаш нужда.....
явно си благодарна на съпруга си, обичаш го като човек до теб, уважаваш го...няма нужда да му причиняваш болка и да хвърляш и да тръгваш след нещо неясно.
в повечето случаи си мислим, че нещо е супер голямо изживяване и това е "любовта на живота ни" по простата причина че го нямаме....
отдай се на изживяването и после го направи просто един страхотен спомен за цял живот!

Ам... Сори, че се мешам, ама ако е "любовта на живота" няма да спре да бъде такава щом двамата души заживеят заедно.

Когато имаш някого и му се отдадеш изцяло, дори и болезнено, но искрено... И той ти се е отдал така... Ежедневието няма да я убие, защото самата любов живее в нас и чрез нас... И чрез човека, към когото е насочена... И ако "изчезне искрата", дето се вика... Значи или не е било колкото си очаквал, или ти сам си убил нещо със своята скучност като човек.

Но както и да е...

Аз не вярвам в тази "любов на живота" когато е неизпълнима или неизпълнена, защото приемам за истина това, което става факт пред очите ми и мога да му се насладя напълно. Другото са трохи...

Въпрос към "кобра": Трохи ли искаш? Които да дадат вкус на скучната семейна трапеза? Или нещо трайно, което няма как да е трайно, т.е. - химерка?

И все пак... От опит глава не боли. Но може някой друг да го заболи...

"Страх ме е защото този човек за мен означава много и аз мога да кажа че това е била любовта на живота ми"
Ако това е любовта на живота ти, защо сте се разминали така гадничко?!
Я си налягай парцалите да не останеш с "пръст о гъз"!
Той със сигурност ще те разнообрази временно.
Сега да не би да виждаш, че имаш бъдеще с него?

мен ми е интересно защо трябва да имаш бъдеще с някой за да си с него ако се влюбя в някоя жена и мога да съм с нея да не го правя защото нямам бъдеще никога по добре няколко месеца или година истинско щастие отколкото да се заробя с някой и да не чувствам нищо колкото и да не е правилно и колкото и да е грешно никой не се е родил на този свят да живее като зомби в еднообразие грешно или не това не трябва да се изпуска който не го е изпитал не знае за какво става въпрос не тей лесно да си кажеш край няма да се виждам и хора не пишете неща от рода на аз ако бях бих го отрязала или бих си стояла до семейството всеки иска да се прави на силен ама истината е една като дойде такава ситуация всеки ще направи точно това ще отиде да види човека който кара стомаха му да се свива независимо от каквото и да е

Казваш, че е "любовта на живота ти"?! Обаче май вече е изживяна...

Да, хубуу, ще отиде, ще смаже няколко живота в името на собствения си импулс, който така и така няма да е повече от малко секс и похабени емоции, ще прояви егоизъм в "любовта", която а приори е безусловна и алтруистична, после, като приключи налудуването, ще се радва докрай на самотата си, в която ще го ядат угризенията, съвестта ще се обажда по телефона и ще записва съобщения след сигнала, който ще гласи: "Опааа... "... Та... за любов и стомаси ли говорехме или за отговорности, поети в живота!?

Извод: Живейте, любете, дивейте... Докато от вас не зависи някой друг. Когато на плещите ви пада отговорност за нещо, което сами сте избрали да създадете, трайте си и си сърбайте попарата. Като не ви харесва, сами сте си я надробили.

не съм съгласен винаги може да живее човек така че да не нарани другия и искам да видя кой оттука ще живее еднообразен и скучен живот щото нещо не ми се вярва голям кеф ще е да се будиш до мъжа или жена си и да ги чувстваш като част от мебелировката и какво значи отговорност отговорност за кое семейството може да си го предпазиш и пак да си с човека който ти се иска стига да издържаш на това да се виждате само когато имате възможност

Nice, да лъжеш. Да мамиш съпруга си, децата си, всички около тебе, а иначе да ходиш да се плякаш с някакъв си, който хоп и изведнъж се е присетил, докато си намери следващата. Значи... Човек сам си избира. Но... И да се вижда с другия, и да не се, няма да накара тая мебелировка да се раздвижи. Тия неща с ежедневието и мълчанието сами си ги правим (изключаю сметките за тока, водата, парното, бензина... които и да не си семеен ти се отразяват тегавко); А и в крайна сметка, на всяко нещо си идва краят, като приключи връзката, как ще живее тази жена?! С вина? Или с усмивка колко сладко й е било друг?
Моето мнение (което е като гъза, всеки си го носи със себе си) (а може и да не е мое и само да си търся повод да плямпам и да противореча!?) е, че всичко си има последствия. И щом си допуснал грешка, трябва да си ги понесеш рано или късно. И то в това времепространство, щото не вярвам някой да вярва в Страшния съд.