Нетрадиционните подаръци

Мисля си - често ни се "дават" подаръци, които не оценяме по достойнство.Следователно не можем да им се зарадваме от сърце и те си "отиват" от нас. Такъв подарък може да е едно приятелство, една неочаквано вълнуваща среща, усмивка от непознат човек, жест, случайно произнесени думи, докосване. Понякога дори ни се дава любов! Дава ни се възможността да изпитаме любов към някого.Не мирясваме! Тръгваме да търсим "върнат жест",търсим сделка и "подаръка" си тръгва за голяма наше учудване.
Бихте ли споделили нетрадиционните подаръци, които сте получавали? Каква е съдбата им?

съм получил женски прашки тигрови още си стоят в шкафа им няколко пъти съм ги обличал и много ме възбуждат пък и мацката,която ми ги подари беше готина

Ами на рождения си ден тази година бях много отчаяна. Всичко ми се беше струпало на главата ден по-рано и настроението ми просто го нямаше. С две думи изкарах си рождения ден в рев! Моята най-добра приятелка обаче е упорита.. изведе ме едвам едвам. След около 30 минути мълчание и цупене от моя страна тя ми каза: " Всеки ден се мъча да те разсея,всеки ден се мъча да ти помогна да забравиш момчето,в което си влюбена,всеки ден те убеждавам,че той не е човека способен да ти даде щастие... Всеки ден се мъча да те накарам да се усмихнеш и да направя деня ти различен. Всеки ден се мъча да ти покажа,че щастието можеш да намерш в нас - твоите приятели,защото те оценяваме,което е най-важното! За това моят подарък е щастието! Подарявам ти го. Дано го отриеш в мен! Дано поне малко се зарадваш на скромният ми подарък"

Тогава се разплаках от щастие...

Преди няколко години на рожденият ми ден ми беше малко тъжно защото се оказа че един от най добрите ми приятели не може да присъства,защото му се наложи същият ден да отиде до варна.Та купона у нас си течеше и към 23 часа някой звънна на вратата - помислих че е някой недоволен съсед и отворих с неголямо желание и какво да видя - седи пред вратата
Мартин с огромен букет от рози.Направо не можех да си намеря място от щастие - човека свършил работа и в 6 часа скочил на колата и айде обратно. Това е един от най-прекрасните подаръци, които съм получавала

Допада ми темата ти, Сладолед, защото е като покана да сме по-благодарни и оттам - по-щастливи.
Мисля (като теб), че даването и получаването е спонтанно и от сърце. Иначе се превръща в негласна сделка.
Замисляш ме колко такива подаръци съм получавала.. С дъщеричката - ритуалът да си оставяме "любовни" бележчици навсякъде..брат ми често ми "подарява" съвсем непланирани разходки - до Габрово, Търново, из Родопите (от едно простичко "хайде" тръгваме) - за които негласно съм му много благодарна..
Преди година-две приятели, знаейки колко обичам варени раци, наловили, сварили ги и ги натоварили в колата , свиркат пред станцията с клаксона, а от багажника излиза пара - всичко завърши със рачешко лапане на пейките край морето.
Една паничка, която пред мен извъртяха на Етъра..от мъж, когото не познавах тогава..гледайки ме как съм си залепила носа на стъклото на работилницата, чакал ме мен, гледал ме - и една роза с най-огнения цват - пак от него - на сутринта пред хотела, където бях отседнала...и това преди две-три години..
Всеки е получавал такива подаръци под формата на жестове или мигове..зависи от светоусещането - да ги разпознаем, и от малко приключенски дух - да не ги отхвърлим.
Все пак най-скъпото, което съм дала и получила - няма да го спомена, защото си го разбирам само аз
Сладолед, а ти що си мълчиш?