Обичам те слънце, имам нужда от теб...

Здравейте! Аз съм момиче на 18г. Искам да споделя със Вас моята история, защото нямам приатели, а се чувствам много зле ;(;(;( Надявам се да не ми се надсмивате и подигравате със излишни коментари... И така всичко започна горе-долу преди две години. Беше Май месец и бяхме на рожденния ден на една моя бивша приателка. Тогава се запознахме със моето слънчице и още тогава пламна искрицата между нас. В началото се виждахме през 2, 3 дена, защото сме от различни места, но пък всеки ден се чувахме по телефона и си говорехме със часове. Не беше нищо сериозно, той тъкмо се беше прибрал от чужбина, а аз имах връзка със друго момче, което обаче беше заминал във Испния и държахме връзка само по телефона и по скайпа. И така, със моето слънце се виждахме, когато можехме, но почти нищо не правехме. В смисъл пиехме заедно кафе, говорехме си, целувахме се и нищо повече. Аз тогава бях на 16г и не бях имамла сексуална връзка със никой. Това продължи само месец и решихме, че нищо няма да се получи и спряхме да се виждаме. По това време се прибра и приатела ми от Испания, но нещо ме теглеше към Слънцето ми и незнаех какво да правя. Една вечер бяхме излезли на дискотека със Ники (така се казваше гаджето ми от Испания) и Слънцето ми дойде и той там и ме видя със Ники. Забелязах, че му стана гадно и изпратих една приателка да му каже да излезе навън. Поговорихме и той ми каза, че иска да е с мен и е дошъл тая вечер със надеждата да се събереме и да започнеме нещо заедно, но като ме е видял със приатела ми му е станало много гадно. Аз му казах, че нищо не изпитвам към Ники и че също искам да съм с него, но тогава дойде Ники и влязохме вътре (Слънцето ми и Ники тогава бяха приатели) Още на другия ден аз казах на Ники, че не няма смисъл да продължаваме и потърсих Слънцето ми. Започнахме да излизаме, Ники разбра и двамата се скараха. Тогава той започна да ме преследва и да плете интриги срещу нас, защото той ме обичаше и неможеше да приеме, че аз не го искам. Пускаха се неверни слухове и със Слънцето ми постоянно се карахме. Въпреки всияко останахме заедно, Ники си замина на Испания и всияко между мен и Слънцето ми потръгна много добре. Все повече се привързвах към него и на 1 Юли му се отдадох. За първи път бях със момче. От тогава започнах все повече да се привързвам към него и да го заобичвам, той също много ме обичаше и ме слушаше за всичко. Родителите ни знаеха и ни възприемаха като семейство. Аз започнах да оставам от време на верем да спя у тях. Много се обичахме. Постоянно бяхме заедно. Станахме най-красивата двойка. Разбирасе всички ни завиждаха на щастието и постоянно плетеха интриги срещу нас. Аз останах без приателки, защото дори е ми завиждаха. Той ми беше единствения преиател, както и аз на него. Той беше всичко за мен. Той е грижовен, мил и постоянно ме изненадваше и ми доказваше любовта си НО... имаше един голям проблем, много е ревнив. От всяко едно нещо ме ревнуваше, не ми даваше да излизам дори до магазина сама. Постоянно ми повтаряше, че съм много хубава и го е страх да не ме загуби, че всички ме заглеждат дори, когато сме заедно. За това, или просто, защото той си е голям ревнивец ми беше прекратил всяка връзка цъц външния свят. Буквално аз бях като затворник в нас. В началото не ми правеше впечатление, но със времето това започна ужасно да ми тежи Казвах му да не ме ограничава толкова и да ми даде поне малко свобода, но той недаваше и да стане на въпрос за това нещо, само ми казваше: "Слънце, ако някой те отнеме от мен, ще умра". Не съм си и помисляла да бъда със друг, та аз умирах за него. Но наистина много ми беше натежало това положение и започнахме да се караме постоянно. И тогава аз му изневерих. Не исках да го правя, нито ми харесваше тоя с който бях (не спах с него, просто се видяхме няколко пъти), но тогава бях много объркана и се питах дали мога да живея във "затвор" цял живот. Виждах се със другия, но мислех за Слънцето ми, чувствах се като някоя кучка. Признах му всичко, а той ме изостави... Това стана преди около 5 месеца. Прекратих връзката си със другия, защото обичах Слънчицето ми и започнах да се опитвам да си го върна. Той обаче беше много наранен (пропуснах да кажа, че Преди това ми беше подарил годежен пръстен и искахме да създадем семейство) от предателството ми, но неразбираше как се чувствах аз самата тогава. Бяхме разделени два месеца и после отново се събрахме, но някак си нещата не бяха като преди. Обиячах го безкрайно и той мене, но като, че ли нещо куцаше. Беше станал още по-ревнив и ме пазеше като очите си. Постоянно ми званеше да ме проверява, вече не се и гримирах, не се обличах хубаво, защото не ми даваше. Идваше без да знам в училището ми да види какво правя. Един ден ми се наложи да пътувам до другия град, защото мама ме изпрати да и свърша една спешна работа. Слънцето ми незнаеше, че ше пътувам (неисках да му кажа да не се сърди), но и аз незнаех, че и той яе ходи там по работа. Видял ме е със една съученичка на кафе. После като се прибрах му звъннах, той ме пита какво съм правила през деня, а аз не му казах, че съм ходила някъде. Той веднага си е помислил, че съм била със друг и пак ме остави. Вече седмица не сме заедно, а аз незнам на кой свят съм. Той ми вика, че само го лъжа, че докато е на работа аз си ходя по кафета и се срещам със друг и неиска да ме вижда. Аз много го обичам и знам, че и той ме обича, но кажете ми това, че не съм му казала причина ли е за да ме остави. Казва, че Май месец заминва за чужбина и да не го търся повече (а преди да стане това, отказа поканата за работа извън граница, само и само заради мен) Кажете ми моля Ви, какво да направя за да го върна и да го задържа при мен. Обичам го и не си представям живота без Слънцето ми. Той е всичко за мен! Искам си пак щастието, без него нямам желан ие да живея Моля Ви дайте ми съвети, какво да направя! Благодаря!!!

Ти нормална ли си?!

Имам позната живяла 20 години подобен живот и да ти кажа ужасно съжалява.

Ти от сега си се отказала от гримовете, разходките, приятелите. Ама си на 18, а след 10 години ще виеш с/у луната, че си изпуснала всичко това.

Но ако си решила да си трошиш главата, няма да е трудно да си го върнеш. Те такива като този с малко повечко молби се връщат при жертвите си.

Не мисля,че някой би могъл да ти каже точно с какво и как да си го върнеш.

Идеята е - ти да погледнеш обективно на позицията, в която си, и да прецениш наистина ли него искаш!Той ли е мъжът за теб?! Това, че ти е първи не значи, че трябва и да е единствен. Не ме разбирай погрешно - аз съм твърдо ЗА истинската любов, без оглед кога и как се е появила. Но помисли - човекът се опитва да те промени, да те направи отражение на неговите си идеали - това любов ли е И ако ти искаш да продължаваш да се бориш - струва ли си да жертваш себе си

Съветът ми е прост - премисли на спокойствие нещата и реши САМА, кое е правилно!

Успех!

мислиш ли, че ти ще можеш да бъдеш това, което СИ и искаш да бъдеш, ако той е до теб и те спира да ЖИВЕЕШ? не става въпрос за кафета или гримове, става въпрос за това, че ти не си птиче в клетка... а и това, че те държи под "око" нон стоп не е гаранция за нищо... издава само неговата несигурност и страх.

Можеш да поговориш с него, ако смяташ, че той е твоят човек и да му дадеш да разбере, че искаш да си с него и го обичаш и това е най-важното.

Поздрави,

ПсМисля,че грешно си озаглавия темата.Трябваше да бъде като една фруга,която я има в момента..."сянката ти",защото в момента ти си точно това.Не искам да те засегна,а просто да ти отворя очите.

в какъв смисъл, защо да съм му сянка?

Нали иска да знаеш все къде си,с кого си ,сиреч иска да си да не излизаш все едно без него.Е тва кво е?!

Да, така е! Той иска да е моя сянка и точно това много ми пречи, за това сега сме скарани, защото той от най-малкото се сърди и си мисли, че има друг в живота ми, а това не е така, аз го слушам за всичко, но незнам вече как да го обедя, че съм само негова и няма да съм с друг...

Ми много тъпа постъпка от страна на тва твое "слънце".Аз лично никога не бих търпяла човек,който ми прави забележки за дрехи,гримове и тем подобни женски работи.Още повече,че той не те оставя буквално да дишаш без него.Колкото до това,че е ревнив има една много точна поговорка-"Ревнува този,който се страхува да не загуби това,което НЕ заслужава!"

Напълно те разбирам и знам как се чустваш. Мисля че наистина трябва да си помислиш дали искаш това и дали си готова на всичките жертви, които правиш сега и които ще направиш след време и ако отговора ти е ДА тогава отиди и му кажи какво мислиш, как се чустваш и какво искаш от него би трябвало ако те обича поне на половината на твоята любов да се пооправи малко пожелавам ти успех