Какво " пропускаме " ....... през живота си?

Привет на всички от ЕХО.
Задавали ли сте си въпроса ( някога и някъде ) за пропуските, за пропуснатите най обикновенни неща през живота си. Примерно - пропуснато приятелство, пропусната любов, пропусната идея, пропуснат живот ...
Например, аз - моя милост - пропуснах много неща, но в името на най съкровенното на този живот - приятелството. За, което ни най - малко не съжалявам. Даже се гордея с това си мое действие. Но, но винаги има нотка на съмнение дали си постъпил правилно, защото всеки действа според моментното си състояние, като и аз не правя изключение.
За мен приятелството е ЗА хората, дори между половете, и е нещо което трябва да се съхрани, да се продължи с цената на всичко. Защото се гради много - много трудно ( а и доверието = приятелство ), а се разрушава само за миг - непремислена дума, неизказано желание и пр.
Много бих искал да разбера и Вашето мнение, мили Еховци, дали сте склонни да пропускате миговете през Вашия живот.

Аз съм на твоето мнение. Държа на приятелите си адски много. Аз най-много съжалявам, че късно се усетих какво бих могъл да правя с живота си. За мен това е големия пропуск, за който съжалявам. Но продължавам напред =) .

Винаги съм с теб. Но за да съществуваме, са нужни истински приятели, а те са толкова малко.

Някъде бях чула една мисъл,която не мога да цитирам точно, но беше нещо от рода на- приеми образно че всеки избор в живота е врата.Когато избереш да влезеш през някоя врата,просто трябва добре да я затвориш и да забравиш за другите врата,за да не съжеляваш после.

И аз така като направя някой избор,не мисля върху другите,които е можело да направя,защото понякога съжелявам и все си мисля че е можело и по друг наичн да постъпя.

Четох преди доста време една книга но не помня на Дийн ли беше или на Стивън Кинг,та в нея ставаше дума че има много паралелни светове и във всеки свят ние вземаме различен избор в една и съща ситуация.И съответно във всеки един свят живота ти е адски различен. Та заради тази теория за пръв път се замислих за избори които правя.

Човек няма време да съжелява за изборите си,само може да живее и да се опитва да оправя нещата.
Само парения духа после кашата.Очевидно е че всички грешим в изборите си,важното е после да внимаваме.

До invisible - виждам че пише че си до 18год,а пишеш че много късно си видял какво да правиш с живота си. Недей да гледаш толкова крайно на нещата. Аз от 8 до 12 клас исках да стана писател,журналист,актьор,проектант,полицай,следовател и накрая психолог. Избирах различни пътища,на къде да поема в живота си /и буквално и преносно/,обиколих доста места и после се връщах в началото. ВИНАГИ ПРАВЕХ И ОЩЕ ПРАВЯ

НЯКАКВИ подробни планове за живота си поне за 10години напред и това ме правеше нещастна. Живей спокойно с нагласата че и да искаш и да не искаш много неща ще се променят,така че не се упреквай за изборите,който правиш.Просто си живей живота и не съжелювай. Каквото има да става ще става.

Всигурно всеки е пропуснал по нещо в живота си, за което няма желание да говори. Просто защото ще трябва да си признае грешката, пред себе си и пред хората.
Аз имам такъв пропуск.

Не винаги признаването на грешките ( пропуските ), които даден човек е извършил означават връщане " назад ". На мен те ми помагат да продължа напред, да си правя планове, дори за десет години напред. Лошо е, когато допуснем много пропуски и те съпътстват нашия живот почти ... ежедневно. Лошото е и когато пропускаме доста неща да преминават покрай нас и да се правим, че нас не ни засяга.
Толкова неща съм пропуснал, че наистина ме е страх да се обърна назад, за да мога да продължа после " напред ", а трябва. Винаги съм " затварял " с трясък всички врати през които съм преминал. А си мисля, че това е грешка.
Пропуснал съм и приятелство, и любов, и много други неща.

uф... за колко пропуснати шансове съжалявам и като се сетя ми иде да се гръмна, защото аз съм супер импулсивен човек и действам първосигнално (в 90% от случаите) и това е причина да правя необмислени неща Съответно и да пропускам шанса, който в много случаи е само по един път ЗА СЪЖАЛЕНИЕ!

Тъкмо смятах и аз да се включа, но видях, че hope е написала същото, което исках да кажа в най-общи линии. Да, всеки е правил пропуски, но не можем просто да се спрем и да се самосъжаляваме. Което веднъж сме пропуснали, не можем да върнем. Но понякога получаваме втори шанс.

Имало е тема за втория шанс. Не това исках да кажа.
За мен понятие - втори шанс - не съществува, или го има или го няма.
Пропуските, не винаги означават самоъжаление.
И не се самосъжалявам, просто исках да разбера, как се справяте, когато пропусните нещо, когато то е излетяло през пръстите Ви.