Според вас, могат ли колеги на работа да бъдат приятели?

Има една колежка, с която уж се сприятелихме. Започна тя, като се шегуваше с мен, аз в началото даже малко се засягах, защото нейния хумор е малко хаплив, но пък и аз съм си чувствителна. Тя каза, че се закачала с хора, които харесва. Последните няколко месеца - все заедно през почивките, много общо мислене по разни въпроси от работа, колеги... Даже малко обсъждане и на дразнещите неща у други колеги. От нейна страна най-вече - как еди-кой си я дразнел с нещо си, аз по принцип съм съгласна с нея, защото фактите са си факти. Но по месинджър никога не си пишем за такива неща, по-скоро аз й споделям, тя не, забелязала съм. Може би от страх да не го копипам и да го пратя на друг? Виждала съм как прави така (уж само за забавни неща). И аз също правя така и тя го знае. А може и просто да е по-съсредоточена на работа и за това да не пише, знам ли?
Пък напоследък смените са ни различни и малко се засичаме, и в малкото време все аз я викам навън, но тя невинаги идва - разбираемо. Обаче се е случвало като много й се излиза, аз дето съм под носа й, изобщо да не ме извика (нищо че съм казала, че ми се излиза), ами вика точно тази, от която се дразни и ми се оплаква от известно време - може би защото отскоро работят по общи неща, откакто двете ги повишиха тоя месец? И когато си тръгва, на всички казва чао с целувка, без мен? От доста време ми е странно и не знам как да се държа с нея, нямам много опит, работя от скоро (година и нещо) и не е имало време да търпя и на този фронт разочарования, пък и точно такъв тип поведение не съм срещала
и ми е трудно да преценя дали нещо в моето мислене не е както трябва или имам основания да се опасявам...

Какво да ти кажа...хората са различни. Нейното поведение е такова, твоето - друго. Може в един момент да е решила, че не си пасвате по темперамент. Сама каза, че тя е по-експанзивна. В същност не си го казала, но аз така я прецених.
Аз също съм приела за приятел един от колегите си. Много се разбираме, понякога и само с поглед. Но това не ми пречи в дадени моменти да се дразня от него и да го избягвам. Хората имат своите настроения, а моите са доста променливи. В този ред на мисли, тя може да е по същия начин.

hope много точно си го описала
Знам само, че за приятелството се иска време много време...истинското приятелство се доказва с годините Не прави една грешка само да споделяшш лични неща с колеги...Та мисля че по-скоро сте познати колежки от колкото приятелки...да не ти пука за другите, но все пак избягвай и да оплюваш тоз онзи...тако могат да си извъртат нещата..По-скоро ако имаш нещо към някой му го кажи лично, кажи какво не ти харисва и какво те дразни..отколкото да го обсъждаш зад гърба му.

Ами всъщност тя няколко пъти е казвала, че ме чувства по-близка от останалите, излизали сме и извън работа насам - натам. И всъщност повече тя говори за другите, отколкото аз.
И да, екслапзивна е, колкото и да се ядосва на другите, никога не е груба с тях, и общо взето всички я харесват, фаворит е, в един момен даже ми се дразниха, защото на мен обръща повече внимание. Пък аз съм близка с нея не защото е фаворит, а защото имаме общи неща и си прекарвахме добре времето. Нещата станаха паралелни - нашето "сприятеляване" и нейната "експанзия" сред всички. Тя е неформален лидер.
Просто понякога имам чувството, че увисвам във въздуха, и силно се надявам да коментира и мен пред други хора - не ми се вярва, но е логично да си го помисля... засега й вярвам...

*да НЕ коментира мен - в лошия смисъл... поправка

Неразбирам как може толкова много да искаш вниманието и оценката на няква фръцла...Я се стегни малко и горе главата, сами сме в тоз живот и сами ще си умрем...не ти трябват някакви псевто приятелки или удобрение от няква си там...закакво ти е и сама си си достатъчна...я малко повече самочувствие с какво е повече от теб...?!

Ванеса, не завися от нея, просто се опитвам да разбера дали хората около мен са искрени и доколко, тя не е единствения човек около мен

Мен ако питаш по-добре да нямаш приятелки на работа защото един ден ако ти се издигнеш повече и те са ти подчинени и става кофти...или недай се боже да се наложи да се борите за едно работно място...Бъди учтива, не одумвай никой и не споделяй нищо това ти го казвам от опит

Всъщност нея повишиха преди мен... и всъщност голяма част от социалния ми живот протича на работа и там съм срещнала много хубави хора...
Не искам да съм груба, но бих искала да чуя откровено лично мнение, а не стереотипни представи - с тях всеки е запознат, животът се случва "измежду" тези типични ситуации, много по-разнообразно... и е важно да може да се усетят действителните събития, без човек да се влияе от стереотипите - те са само ориентир...

Доста вероятное hope да е права за настроенията, единственото ми опасение е тези настроения да не са свързани и с това да говори срещу мен на други хора по същия начин, както на мен говори, или просто да иска да общува с разнообразни хора