Както всяка нощ...

Съжалявам, нещо не ми се е дописала мисълта...По - вероятно да съм натиснала "прати" в неподходящия момент...А днес вече мислите ми не текат във вчерашния дух...

Вчера не е като днес, нали

А хоризонтът винаги го гониш, но и винаги си на него. А той винаги си остава недостижим. Като Щастието и всичко останало. Бягаш от него в собственото му търсене. Като Себе Си. Б**ти парадокса оплетох се и пак си противореча

Малиии ма ного си умна ,хубавице е не ,че не го знаех

AAAAA, ВИЛДВИФЕ!!! хехахаххахаха, лудооо, къде си бре!?!?!?! Еееееее! Я пиши на лични, че тука, ако тръгна да ти говоря, ще стане спам 200 пъти по-голям от тоя, който в момента правя да те чек-на що чиниш )) :*


И да не съм съвсем извън темата: мерси, мерси, знам аз, че съм Ум! нали нЕмаше да сме френдове, ако не бяхме всички Акъли!!! (то и това не е по темата :Д)

Никой не вижда когато плача.
Никой не вижда усмивката ми.

Копнежите ми ме застигат, а аз не мога да избягам, не мога да се скрия, просто да ги пренебрегна. И затова за тях пренебрегвам всичко друго. И всички други.

Оставаме Аз и Ти. В затворената прашна стая. Виждам тъгата ти, но в нея откривам усмивката ти, която така озарява всичко, че сякаш лъчите й рисуват по прашните картини. По сивите стени. По спуснатите щори.

Искаше ми се да те открия в чуждите очи. Лица. Усмивки. В чуждите копнежи.

И във всички останали виждах очите ти, но не и погледа ти. Виждах устните ти, но не и усмивката ти, изрисувана на тях. Виждах ръцете ти, но не чувствах прегръдката ти. Ти беше във всичко. Във всички. Но и те нямаше. Беше толкова далеч, колкото сърцето ми не можеше да побере. Или да разбере. Или да приеме.

Беше там, където аз сама те запокитих с надеждата да спреш да съществуваш. Но дори като сън сянката ти изплуваше, и дори като сянка, аз я обичах. И винаги се обръщах назад, за да се уверя, че си там някъде, но всеки път, когато го правех,т и изчезваше в непрогледна мъгла.

И милиони пъти убивах себе си с надежда да убия и тебе. Да те залича. Да те изтрия с леталната въздишка на времето.

И ти всеки път възкръсваше и виждах лицето ти в чашата кафе сутрин. И усмивката ти в парата, която се вдигаше от него. И очите ти в изгревите, които посрещах в тази безсмислена, куха, нищожна агония…

Нямаше те… Беше толкова далеч, колкото сърцето ми не можеше да побере. Или да разбере. Или да приеме.

Никой не вижда копнежите ми, но те ме застигат. Както плача. Както усмивката. Както отсъствието ти.

А сега… Дали ще можеш да изличиш цялата тази прах, която с времето покри картините до неузнаваемост?

Дали?!



Ади Григорова (aditu)

Рисувам лицето ти върху Луната,

Усмивката ти върху Слънцето,

Погледа ти в звездите…
...
Там, където морето и небето се сливат
успявам да намеря цвета на очите ти…

Там, където пустинята се слива с миража,

а миражът с оазиса

успявам да намеря цвета на кожата ти…

А там, където в непрогледния мрак

Слънцето целува хоризонта

намирам душата ти…

Опитвам се да вплета аромата ти в щрихи,

съня ти в нюанси,

любовта ти в светлосенки…

Ти си натюрморт от мечтите ми.

Пейзаж на надеждите ми.

Портрет на съдбата
ми.

Ади Григорова

Срещнах те не знам как,ей така случайно.Ти стоеше пред мен с гръб,мълчеше,но нещо в теб ми говореше.Казваше ми сякаш "Аз съм",а "Ти си ти".Много хора срещнах,но ти остави нещо различно в мен,което не оставя ума и сърцето ми.Чувствам се странно.Може би това си "Ти",този който трябва да бъдеш.Ти ли гледаше мен,аз ли теб...или и двамата вперили поглед не знаехме какво става.Защо ми се усмихна...породи любовта,а после изчезна.Къде си,липсва ми присъствието ти...Сега пиша тези думи,искам да ги споделя с теб,а теб те няма.Защо за пръв път се чувствам така...уплашена...от това,което чувствам,от човека, който си,от силната любов,която породи у мен.За пръв път отново, чувствам сякаш какво означава тази дума...любовта.Ела,вземи ме,целуни ме и ме прегърни.С това се изчерпва всичко.Няма нужда от излишни думи.Само един твой поглед и усмивка бяха достатъчни,за да запълниш онова,което принадлежи само на Теб.Ти си моята любов,моят живот и моята мечта.

Слънце, каза ли му го! Всеки, който заслужава такива чувства , заслужава да го знае и също всеки , който ги изпитва, заслужава да ги даде. сподели с обекта им... Очаквам хубава развръзка

Ади видях го веднъж и повече няма как да го видя.Това беше.Той си изплакна окото с мен и аз със него,пък и 100% е обвързан.

Никога не е ясно... Може утре някой друг да предизвика същото! но този път да не се изпуснете!