Както всяка нощ...

хахах, дуел ли ше има? Да 'зимам пуканките и да гледаме рицарите... Много хубаво туй рицарското

Imagine_me...
То такова нещо трудно може да бъде завършено... За мене поне това би било най-трудното... Красиво е! И тъжно...
Благодаря ти!

На мен като не ми се отдават тези неща само приканвам останалите.

aditu
браво,браво,браво насистина на мен много ми харесва всичко което си написала.Колко интересно само-и дълго и кратко,подредено и хаотично,напълно ясно и не чак до там,но наи важното КРАСИВО и задължаващо 4итателя да повтори да се увери дали не пропуснал нещо и като повториш да откриваш все по нещо ново.

Благодаря за оценката, Favourite_dream, радвам се, че ти е харесало и те е докоснало Усмивки!

Hope, иначе нема лошо да се ръчка и да с еприканва все някой да активира другите трябва

Цветове-като палитра на художник-великолепие,прошарено с много тъга и чувство за безизходност.Върху тъмнозелената свежест на младостта се изсипват купища злато и мед,огън гори и всичко издъхва безшумно.Някой ден ще осъмнем с оголени клони и втвърдена земя.
Цветовете ще се стопят и ще остане само черното...Ще доживеем ли до пролетта?...
След всичко това опразнените ни души ще чакат жадни.И само белотата на снега ще може да ги зареди.Ще бъде като истина,която винаги сме знаели,но сме разбрали изведнъж,едва сега...
Може би тогава ще дойде пролетта...

Нощта

Когато залеза настъпи тя за пореден път те отнема от мен. Докосва те с нежните си ръце без да усеща болката ми. Докосва те и шепти думи, които те правят щастлив, сега си спокоен, защото тя те е прегърнала в топлата си прегръдка. Омаяла е тяло ти и сега спиш в нейните ръце. Може би мислейки за мен. Може би забравил ме.
Устните й галят кожата ти и сърцето ти бие за нея по- бързо, по- горещо. Защото я обичаш. Ала тя не обича. Тя не може да обича. Нейната любов бива измамна, чувствата добре прикрити. Нейните слова са само лъжа, безчувствени думи галещи заспалите ти очи. Очите с цвят на море, събрали в себе си толкова неизплакани сълзи. Тя не обича очите ти, не е способна да види кристалния им цвят. Непосилна е да те погледне.
Някъде там отвъд, сърцето тупти. И аз чувам всеки негов удар.Чувам всеки негов шепот. Сърцето гори. Причинява силна болка. Режe съзнанието и пари от болката. Бие и гори в неразбраните слова и продължава да боли. Някъде там отвъд, сърцето умира. Похабено. Изгаря всяка събудила се мисъл. Слива спомените и миналото изчезва объркано. Потъва. Няма връщане назад. Тупти и умира. Някъде там отвъд, съзнанието губи яснотата си. Замъглява желанията. Някъде там също боли, защото е празно, защото обичам, защото след мен няма да остане нищо. Някъде там отвъд сълзите, последният поглед към теб е гледал и виждал е само топлина. Някъде там умирам. Някъде там вече съм изгубена. Вече е нямало спомен и всичко било е погубено. Някъде там вече не съществувам.Някъде там бил си и ти!

Ей...
Disturbia...
Много красиво и истинско!

Много ми харесва нощта... и "неспособна е да те погледне"... - уникално!

Провокира много размисли, но сега нямам акъл да ги сместя. Още са безформени. Като мен.

Поздрав!

поздравът е за теб Ади,все пак твоят разказ провокира да напиша моя.

aditu,
много ми допадат нещата,които пишеш.Харесва ми стилът ти,изразите,които използваш,изобщо начина,по който употребяваш думите.Намираш им точното място.Чета с голямо удоволствие!

disturbia,ти също ме докосна..