Както всяка нощ...

Реших да пусна нещо, което наскоро написах... Дълго се колебах, защото е крайно лично, но все пак...

Ще те сънувам и тази нощ...
В безсънието си...
Както всяка нощ...
Ще запаля лампата, ще извадя бял лист и ще започна да ти пиша писмо с ефирните думи на безмълвието, както всяка нощ...
И в светлината на лампата ще бъдеш ти... И белият лист ще бъдеш ти... И всяка дума, оцапала небрежно, почти грубо белотата на листа ще бъдеш ти... И ти ще бъдеш тишината.... Ще бъдеш сълзата, която никога не отроних в мастилницата... И мастилницата, която ще събира неизплаканите ми сълзи... И ти ще бъдеш плачът ми.... И усмивката, която никога не се изрисува на лицето ми... И ти ще бъдеш художникът, който рисува невидими усмивки по лицето ми... Но ще бъдеш лицето ми...
Както всяка нощ...
И аз няма да довърша писмото, което ти пиша... И ще оставя полуизписан празния лист... И всяка нощ ще започвам да го изписвам отначало...
И както всяка нощ ще загася лампата и мракът ще ме обгърне... И ти ще бъдеш мракът... И аз ще го чувствам по цялото си тяло... И мрак ще ме изпълни, бавно ще пълзи по кожата ми, ще се просмуква в мен, ще го вдишвам и той ще прави белите ми дробове черни... И ти ще бъдеш тялото ми... кожата ми, дробовете ми... въздуха ми... И аромата ми... И гласа ми, който само ти можеш да отключиш... Плача , който нося скрит в смеха си... Смеха... с който плача. Ще бъдеш... както всяка нощ.
Но сега си тук...
И ти си безсънието ми...
Очите ми, клепачите ми...
Ти си тялото, вплетено в моето, ти си кожата, плъзгаща се по моята, ти си аромат, смесващ се с моя, ти си писмо, което бавно прочитам... Ти си мастило от твоите сълзи, които се стичат по гърба ми и изчезват в усмихнатите ти устни...
Сега си тук и си всичко около мен, в мен, за мен... Сега си всичко.
Сега крещя името ти, сега оставям следи по кожата ти, сега хапя устните ти...
И аз няма да те сънувам и тази нощ...
В безсънието си...
Защото сега... ти си безсънието ми... Както всяка нощ.

Аделина Григорова,
aditu

уникално е....хареса ми страшно много....

А той знае ли?
Браво!Шестица от мен

Страхотно е!
Силно, нежно,трепетно,красиво...мога да продължавам до безкрай да редя думи, но в действителност е толкова хубаво, че те оставя безмълвен

А,според мене е натрупано с безброй много думи!По просто е по добре!

Ами точно това му е хубавото - че е объркано, объркващо, хаотично, неясно - каквито са и по принцип тези състояния. (като описаното). На мен ми звучи даже някакси "библейско", като стил. Там има такива изреждания на думи, особено в пророчествата. Също и използването на бъдеще време..

Благодаря ви за оценката
Imagine_me... Не бях се замисляла за библейско или изобщо мотиви и т.н.... Но ми харесва как хвърляш този акцент, защото идеята за него е интересна... Винаги си има закономерност...

Hope... Кое дали да знае той?

Ще се радвам на още коментари... И може би всеки да открехне себе си по малко

Аз си мисля от доста време, съдейки по някои постове на Ади,4е Ади е влюбена майИ ако е така много се радвам.Това е моето мнение.Ина4е по написаното какво да кажа-много стегнато и целенасо4ено изразено,с ясно заявена позиция. Осеща се някаво вътрешно противоре4ие у самия автор,предизвикано може би от външни обстоятества-несподелена любов или борба със самия себе,отри4айки появилите се 4увства.

Слънчице, хвана нишката
Аз се противях на себе си, на човека до мен, на всичко. Обаче напоследък съм в позиция: оценявай всяка капка либоф... Та... сега се противя на противенето... сложно е. Във всички случаи... убаво е.

А по повод това...
http://www.exooo.com/viewtopic1.php?t=2715

Написах втора част, различна от 1вата:

Искам да ме нарисуваш...

Искам да ме нарисуваш... Искам да ме имаш. Искам да съм твоя.
Искам да остана гола пред очите ти... Искам с тях да обходиш всеки милиметър от кожата ми... Да запомниш всеки детайл, да го нарисуваш върху платното в черно – бяло... Искам бавно да очертаваш местата, които обичаш да докосваш с устни... Да щрихираш линиите, по които пръстите ти бавно се плъзгат... Да скицираш косите ми, разпилени по възглавницата ти...
Искам да ме нарисуваш... Да движиш четката дръзко и рязко по платното, сякаш го раздираш на хиляди парченца... Искам дланите ти да бъдат палитра, а пръстите ти четка... Да разнасяш цветовете като дъжд от багри... Да оставяш отпечатъците си по очертанията на тялото ми...
Искам да ме нарисуваш...
Искам да нарисуваш отражението на очите си в моите... с поглед... С погледа си да очертаваш зениците ми, които туптят със сърцето ти... И с пулса си да рисуваш голотата на сънищата ми... Да оформяш и разпиляваш образи сред драперия от кошмари и страсти...
Искам да скицираш устните ми с устни... Да изпиваш най – нежните краски, с които сладостно да очертаваш любовта си по платното на кожата ми...
Искам да ме нарисуваш...
С дъха си... който да изгаря въздуха и да оставя следите на моите пръсти, вплетени в твоите... Да рисуваш сълзите ми с твоите и те да се сливат в пространството на безпространствеността на въздишката...
Искам да нарисуваш нежно-жестоките звуци на душата ми... Да скицираш стоновете ми с твоите, да очертаваш гънките на всеки акорд... Да изобразяваш дишането ми с твоето и те да се сливат в неясна светлосянка...
Искам да ме нарисуваш... За да ме заличаваш със сълзи... И да ме рисуваш отново с целувки...
Искам да ме рисуваш. И картината да остане незавършена...

Харесаха ми и двете
Имам предвид постнатото в темата,и линка!
Обаче някак не ми се връзва като тема...
Виж за тема примерно "Лично творчество"-да,
но сега някак не ми стои на място!
Лично мнение