Да откриеш своята "Друга половина"...

"В любовта няма рискове и ти ще научиш това сама. От хилядолетия хората се търсят и се намират..."

Но внезапно си даде сметка, че може и да се лъже.

Винаги имаше риск, един-единствен риск: човек да срещне повече от една своя Друга половина при едно прераждане.

Това също се случваше от хилядолетия..."


Вие какво мислите по този повод?

"Винаги имаше риск, един-единствен риск: човек да срещне повече от една своя Друга половина при едно прераждане.

Това също се случваше от хилядолетия..."


... даааааааа...

а съществува ли риск човек да не срещне нито една от своите половинки???

А той защо не се бори за нея?


Идеята да намериш половинката си звучи толкова утопично, но красиво. Все ми се иска да вярвам, че наистина всеки човек я намира, но докато това стане преживява толкова мъки и болки и страдания, че май се отказва да я търся. иска ми се да мисля че всеки ще е щастлив поне по своему.

Razdvoena
а съществува ли риск човек да не срещне нито една от своите половинки???

Вероятностно да, но се предполага в такъв случай, че в предишния си живот е срещнал най-малко 2 такива или пък му предстои това в следващия.
И все пак странно е да речем при 1-2 млрд потенциални половинки на планетата човек да не успее да намери нито 1. Капризен ли е или малцина са избраните?

...а може би се срещат, но... не успяват да се "познаят"?!

хм...не е никакво успокоение, че в предишен живот човек е срещнал две свои половинки, а в следващ три.......може би ще срещне.
А за този?
Но май Мелиса е права....срещат се, но единия не успява да разпознае другия.
Обикновено този, с по-стара душа, ако мога така да се изразя, разпознава другия.
Някъде бях чела, че единия винаги е учител, другия ученик....ученика бърка по-често при разпознаването на учителя си, затова и повече връзки може да има....а учителя страда повече, защото често бива неразпознат.

много сложно стана, дори и за моя сбъркан мозък.

И сега, за този живот, като учители или ученици се чувствате?

много наперено ще е да кажа че се чувствам като учител, но това е само защото винаги съм знаела какво искам. но пък може и да съм с грешка, това само времето го показва

Раздвоена, това което казваш за учителя и ученика е много, ама много вярно, естествено приложено единствено в моята лична "вселена"..за "по принцип" немога да гарантинрам.

И аз мога да кажа ,че в момента се изживявам повече като "учител", но в миналото съм била и в ролята на ученика.
А какво става, ако учител-ученик (или двете половинки) се разпознават взаимно, но се срещат в неподходящ момнет, в който е невъзможно да се осъществи връзка между тях?
Навеждат покорно глава и продължават...?