Как да се излекуваме от несподелената любов

Няма смисъл да пускам нова тема, защото ситуацията на Просто Аз е едно към едно с моята. Той, обаче, е имал късмета да бъде заедно с неговото момиче.
При мен беше само флирт и нищо повече. Но на мен явно ми е било достатъчно. Само се закачахме на работното място, усмивки, погледи... И аз хлътнах. Като хлапак.
Не беше истина как се обърках и дори и стъпка напред не предприех. Ставах все по вглъбен и мрачен. Не можех да се позная. Мина месец и познайте... Една вечер в 3 и половина се напих и й написах смс, че я харесвам. Гениално. В отговор естествено получих - харесвам те, но не по този начин.
Това беше през април.
Последваха месеци, в които я отбягвах тотално. В работа само делови разговори - по 1-2 изречения. Тя веднъж-два пъти ми писа във фейса защо съм се държал така. Как да й обясня, че бях като маниак. Затова мълчах и се мъчих да я забравя. Излизах нон-стоп. Лятото курорти, купони. Нали трябвало да пробвам с друго момиче. Пробвах - за около месец бях с една млада, хубава студентка. Ама я лъжех, не бях на 100% и прекратих връзката.
Преди три месеца почнах нова работа. Не я виждах и пак бях като луд, ако щете вманиачен. Почнах да правя много глупости, заплатата до стотинка по баровете.
Преди месец пак й писах. Какво да правя. Ще кажете женчо, тъпунгер. И аз съм си ги казвал.
Та така, писах й. Отвърна, че преживява много тежък период, че се била сринала. Продължихме да си пишем в този тон по фейса. На мен ми беше достатъчно.
Реших се и отидох до работата й. Не я бях виждал 3 месеца. Едвам преглъщах, поговорихме си. Помня само, че накрая й казах, че ще й се обадя. Тя - добре. Другото, което помня е, че нито тя нито аз се гледахме в очите.
След два дни й звъннах. Свободно. В събота пак звънях. Свободно. В неделя - свободно. Не си научих урока.
Споделям това с близки приятели, а те ти си луд. Бъзикаш се. Дотам са свикнали, че съм корав мъж.
Не е истина да съм кажи-речи на 30, а вече 7 месеца да не мога да се възстановя. Седем месеца плътно мисля за нея.
Към момента мога да кажа едно - нито времето лекува, нито клин - клин избива. След година може да съм на друг хал, но засега е това.

Задълбал си, това е ясно. Не искам да съм на твое място, но не драматизирай чак толкова. Стегни се... външно и всяка сутрин си повтаряй, че това е временно явление и ще мине.

Наздраве!

Две неща не ми дават мира.
Бил съм с да речем достатъчен брой момичета, никога не съм бил и на милиметър близо до това, което изпитвам към тази. А с нея не съм имал нищо реално.
Другото е, че нещо направо ме изгаря и смазва в гърдите като си представя, че някой друг може да я има, а това ще стане рано или късно.
Абе не е добре положението щом почнах да споделям из нета.

Здравейте! Може би не е мястото където да споделя случващото се с мен последната година и малко но да започвам. Както всяко друго лято си отидох на село и колкото и странно да ви звучи усещах че това лято ще бъде различно и така беше. Един ден реших да изляза със братовчед ми навън, излязохме и видяхме негови стари приятелки които не са идвали на село от много време той реши, че трябва да се бъзикаме със тях на мен ми се струваше много неправилно. На следващия ден се случи почти същото, но този път реших да отида при тях и да им се извиня за стореното от братовчед ми и тогава се случи видях момичето което ме мъчи и до ден днешен. Тя имаше и близначка но не бяха еднакви тя беше някак различна като я видях сърцето ми се преобърна и краката ми омекнаха. Всичко вървеше добре виждахме се на село излизахме и тогава дойде края на лятото, всички почнаха да си отиват по градовете включително и аз. Почна се учебната година ние все още поддържахме връзка почти всеки ден си пишехме и аз все повече и повече почвах да я харесвам. Идваха ваканций виждахме се през тях тогава дойде и лятото като разбрах, че няма да си идват като чели целия ми свят рухна. Ето го и тъмния момент и най голямата ми грешка една вечер както си писахме почнахме да си пишем за това кой кого харесва тя каза че дори и да си харесва някой точно на мен няма да каже, или нещо подобно беше непомня вече, аз и казах че е по добре да не знае тя каза: добре тогава не ми казвай. Но във същия момент нещо много жестоко ми прещрака във главата и реших да и кажа какво изпитвам написах и че я харесвам от много време и че това ме убива по малко всеки изминал ден. От нейна страна получих само странна реакция от рода "Are you kidding me" и това беше всичко на следващия ден като чели всичко беше по старому. Мина се време те си дойдоха на село дори не се обадиха да се видим но това мисля че беше по друга причина. На мен ми беше много ама, много тежко. И ето ме сега не знам какво да правя не сме се виждали от миналата зима все още си пишем почти всеки ден и то защото аз и пиша иначе тя рядко се сеща да ми пише. И сега се опитвам да я забравя но без особен успех. Само при мисълта за нея ми става супер тежко че рано или късно ще бъде със някой друг тази мисъл направо ме убива и всичко правя на автопилот. Чувствам се жив само и единствено когато си пишем. Благодаря на всички че ми прочетохте глупости и мерси предварително на тези които се опитат да ми помогнат по какъвто и да е начин