Как да се излекуваме от несподелената любов

хаха, моля, моля, аз шамарите безплатно ги раздавам, какво да се прави като съм щедра

шегата настрана - радвам се, че ти е станало леко, но все пак си мисля, че понякога и малките крачки към нормално общуване (между хора, които имат чувства), може да се окажат и малки крачки към нещо по-голямо и стабилно. Времето ще покаже. Надявам се положително нещо и за двама ви, разбира се - заедно Дерзай ! опитвай, но полека и чаровно Не е толкова трудно да размекнеш сърцето на една жена, която има чувства към теб. Може да отнема време, но се получава

А дори и да не е така, никой не е обречен на самота. Щастието и споделянето са трудни за намиране, но не и невъзможни. Много пъти ги срещаме и подминаваме дори. Но в крайна сметка, един ден, колкото и да сме бягали несъзнателно от тях и те от нас, сякаш си отваряме очите и разбираме, че сме били на косъм да ги изпуснем завинаги, обаче все пак не сме

Успех и не се отчайвай! Винаги има положително развитие, което те чака, тъй че скоро ъпдейтвай историята с такова Може да не е съвсем като в приказките, но съм сигурна, че винаги е с щастлив
край

п.с. И като стане - да не ме забравяте, че ще си чакам бирата хехехех

Ади,ако ми дадеш банкова сметка и си поискаш,мисля,че вече спокойно можеш да минеш за личен терапевт

Малките неща нали,ех малките неща..Знаеш ли,точно това мисля,че беше огромният проблем в нашата връзка.Запознахме се случайно и сме били на една маса с други хора за един час.Аз заминах в чужбина за една година и същност всичко се роди в нета.За втори път се видяхме и целунахме,чак 6 месеца след запознанството.Та имахме огромни очаквания,а реално не се познавахме..Не бяхме минали по нормалния път-малките неща от ежедневието,когато се влюбваш в някой,започваш да го желаеш,живия контакт..
Мисля си,че това е и една от причините да се провалим.Ние не се познавахме или поне не можахме да възприемем виртуалното ни опознаване в реалния живот.
Прибрах се в БГ заради човек за който мечтаех,а се държах като пълен идиот.Здравословни проблеми естествено,за да е пълна картинката,нова работа,стрес,раздялата и.. просто се сринах..

Казах ти ,че и писах,а тя каза,че и е станало мило.Каза,че и тя се чуди как съм,поиска да и разкажа.Направих го,стегнато,с лек хумор,без намеци за нас двамата..Не ми отговори..
Когато се разделяхме ми каза,че най-големият и кошмар ,е че не може да говори с мен,че не знае какво да ми каже..Предполагам,че и сега ми отговори от възпитание,а когато аз и разказах за себе си,отново замълча.Предполагам осъзнава,че така пак ще поднови контакта,че се надявам и тн.. Ясно и е..А пък аз разбирам,че тя просто не иска да е с мен,че и по-лошо,дори като приятел не ме приема в момента.Така че пак настана тишина и все по-болезнено осъзнавам,че я загубих. Чудя се само,колко време от живота си ще загубя в надежда..

Знаеш ли,мисля си,че сами се обричаме на самота.Някои от нас сами предизвикват самотата си и се страхувам,че аз съм един от тези не особено умни хорица.Може би всеки човек минава през такива моменти и не съм толкова изрУд,ама малко почва да ми писва от собствената ми чувствителност и вяра в химери. При всички положения,знам,че съм пълен с мнооооооооого,много любов в себе си и тежко и горко и на тази,която ще успее да отключи натрупаното
Има да се чуди от къде и е дошло..

Днес и пратих мартеница по пощата.Празен плик,няма нищо друго,само мартеницата..Няма како да и кажа,тя знае всичко.А аз знам,че е добре.Остава аз да се усмихна отново и се надявам идващата пролет да ме усмихне

Ако ядеш и цаца,пИчелиш Идно БГ голямо меню-цаца,картофи и голяма бира по избор


пп благодаря за отговорите ти!

Хмм, ето това не харесвам на онлайн нещата. Често пъти, колкото и да си мислим, че е същото и да свикваме с някакви идеи, двете реалности са съвсем различни и истинския живот е много над виртуалното. В него проблемите идват много по-бързо, не можеш да избереш кога да "започнеш чата" или да премислиш нещо преди да го напишеш, защото преди да си го премислил, вече е казано.

Ама както и да е...

Това, че не е отговорила на мен ми прилича на обърканост, честно казано. Често пъти замълчаваш, дори не защото нямаш какво да кажеш, а защото си объркан, или защото си спестяваш нещо, или защото се чувстваш странно.
Не знам наистина кой е най-добрият вариант. Според мен приятелство като човек с човек след раздялата няма. Не е възможно, ако има още чувства. Цялото е само един вид пречене един на друг да продължите напред. Но ако все пак се търсите и мислите един за друг, значи сте далеч от края. Или поне от окончателния край, в който агонията спира. Всички отношения имат такъв период на 'агония', според мен. В който човек се лута напред и назад без да знае какво иска, как го иска, без да е на една вълна с другия, нищо, че чувства има.

Обаче въпросът е, че често това лутане води и до щастлив край. Но се иска дълго напасване, борба със себе си и другия и изчистване от нараненото и лошото. И затова повечето хора трудно намират щастие и спокойствие по лесния начин

Както и да е, дъълги лирически отклонения.
Каквото искам да кажа е, че отношенията ви са в странна фаза, но все още ги има. Има варианти всичко да се случи в тях. Но какъвто и край да има, важното е да продължиш напред. Да не се отказваш да търсиш и да намериш Подходящата. Защото я има все някъде...
И не си само ти 'глупав' да си правиш сам самотата. Ако има някой, дето да не го е правил, да вдигне ръка, за да го обявя за лъжец. Все пак в природата на човека лежи Съмнението. И то винаги трябва да се намеси и да се изцепи, когато не трябва

Химерите и мечтите са хубаво нещо, а тъкмо като намериш човека за теб и споделите малките неща, проблемите и болките си, ще разбереш, че Идеалният човек не е наистина идеален. Не е съвършен, а е просто подходящ. Просто в присъствието на това човешко същество можеш да си себе си. И обикваш дефектите му точно колкото и качествата.

Затова никога не съм харесвала онлайн връзките. Всичко започва и трае време. А след това, когато дойде живото нещо, все едно всичко започва отначало. И трябва да изграждаш нещата двойно. (не е за мързеливи хора като мене ) Но както и да е. Това не значи , че е невъзможно.

Така, че - дерзай Която и да е мацката за тебе, важното е да не спираш да вярваш, че я има. "If you believe in love at first sight, you never stop looking" И после, тежко и горко ѝ каква лИбоф я чака!

А ако си сигурен, че си си намерил човека, 2-3 пречки изглеждат крехки като солетки

p.s. Няма нужда от банкови сметки, виж колко глупости издърдорих, трябва да се радвам, че някой има нерви да ги чете

Адиту аз ли съм на 30 или ти?? Ако ми кажеш и че успяваш да прилагаш всичко изписано от теб в своя личен живот,директно се засрамвам и спирам да пиша..
На теория винаги съм знаел всичко,което казваш. Когато обаче ти преживяваш раздяла с любимо същество,всичко което знаеш просто е неприложимо.Има прекалено много болка,боли те за загубата,отказваш да разсъждаваш,просто си искаш човека..
Може да ти се струва несериозно,но страшно много ми помогна с написаното.Не,че не го знам,но както казах в момента не исках да го знам.
Иначе възлюбената писа,точно когато се оплаках,че нищо не ме е питала.Завърши писмото с *разкажи ми още*..Благодари ми и за мартеничката. Каза,че е много мил жеста.. Странното от цялото нещо е,че всичкото това притъпява усещането ми към нея.От най-близкото за мен същество, да стигна до такъв стерилен тип комуникация с нея просто не ми е естествено.Знам,че я обичам,но се чувствам като глупак.Стоя и чакам,без да знам какво чакам..Измъчвам себе си..Както и да е,няма да променя поведението си в следващите месеци,ще се надявам и ще стоя настрана. Ще дойде момента обаче в който отново ще я попитам дали е приключила с мен. Давам си сметка,че аз няма да продължа напред преди тя да ми каже,че е приключила. Такъв съм,не мога,а и не искам да се променям..Знам,че аз трябва да я пусна,въпроса е аз да поискам и рано или късно тя ще трябва да поеме тази отговорност и да го каже на глас.Ще пиша след време,а дотогава още веднъж искрено ти благодаря и ти желая една страхотна,усмихната и зареждаща с живот пролет

Статия по темата - Несподелената любов - има ли лечение за това мъчение

ей, да ти кажа, аз ако и 10% прилагах от написаното, щях да съм пич ))) Шегувам се. Естествено, че всички ги знаем тия неща, ама точно това е - да има някой (бил той и непознат от някой форум) да ти го каже, припомни и да ти подаде рамо по някакъв дори "вербален" начин. Та така...

Ситуацията да не знаеш нито къде се намираш с някого, нито накъде ще се върви и вече дори да забравяш от къде е тръгнало на всеки може би е доооста позната. Предполагам всеки си е имал своята лична малка такава ситуация. И си се е хванал непримиримо за идеята, че трябва и трябва да е с това същество. Независимо какво. И си мислиш, че само Другия може да те освободи. и ще ти е странно и неясно, дори ако след 20 години си щастливо женен с деца и срещнеш човека на улицата... И ще се питаш "ами ако се беше получило..?"

е, да, ама не. Понякога нещата просто не стават. Понякога сам трябва да сложиш края и никога да не се питаш "ами, ако...", защото е излишно и необосновано.

Обаче това също е невъзможно понеже си човек. и си имаш човешките слабости. А пък и може да се окаже, че цялото лутане си е струвало. Така че... Понякога вътрешната убеденост ни лъже. Понякога - не.

Ако имаш нужда човекът да те освободи - кажи ѝ го. В случая само това можеш да направиш, за да помогнеш и на двама ви. Тия театри на дистанцирано приятелско отношения не вървят. Според мен поне, приятелство след любовта няма... Има само тлеещи надежди, сподавени в дръпната усмивка. Та тъй...


Идеята е, че всички сме объркани, когато стане въпрос за любов. Винаги има нещо. Аз в някои моменти съм прилагала това, което мисля разумно, но в други съм действала съъъвсеееем на другата посока. И да ти кажа... не съжалявам за решенията си и действията си. Само за страховете. Така че, каквото и да става, ТИ си прав, просто не се страхувай да приемеш това и продължиш напред, независимо дали гониш химери или бягаш от тях. )))
То па к'во сърцераздирателно го написах...

Успех и чакам добри новини!

Много ми се иска да си споделя и моята история, защото няма на кой друг, но лошото е че ме е страх хората как ще приемат излиянията ми, а имам нужда да се разтоваря и да продължа напред, но и за това имам съмнение, че като го разкажа ще ми олекне , най много да ме охулят ....с три думи - страх ме е ...

Разкажи де

Мараба Адиту

Давам бърз ъпдейт на ситюейшъна: няма да ни бъде очевидно,ама аз нали съм учен да не се предавам и си блъскам ли блъскам главата в стената..Само дето в любовта явно не е така..

През последните месеци доста пъти се случи да разменяме смси,да говорим.. В един момент е сякаш нищо не се е променяло и веднага когато си помисля,че нещата се оправят тя ме забива с някой гаден лаф и ме праща в трета глуха. С две думи аз мисля за себе си,а не за нея..Поисках да ми каже най накрая,че всичко е свършило и тогава тотално истеризира,обвинявайки ме,че се държа като малко дете,колко пъти ми го била казвала,от колко месеца сме разделени и тн и тн но така и не го каза..

Не искала да е с никой и не можела да даде на никой нищо. Щяла да влезе в лудница,ако продължавам.. Най-тъпото е,че аз с нищо не предизвиквам подобно поведение,но всеки мой лаф,всеки мой майтап я кара да ме напада по начин,от който аз самия оставам същисан..Все едно дявол чете евангелието..Ако я избъзикам,че съм и бившето гадже ми скача,че не и е до намеци и закачки! Ако я бъзна,че е хубава и не е като да има липса на мъжко внимание,пак ми скача,че съм правел тъпи намеци..Един път си признава,че я е страх,следващия път ми казва,че не е я е страх и че няма желание,че няма сили,че има проблеми.. Пише ми смс къде съм уикенда в 22 часа,а като я измайтапих,че може би е дошло време да се видим като приятели,ме отряза.. Значи примерите ,всичките са в тази светлина и хем не искала да прекратим връзка,хем ме обичала като приятел ,хем колкото и да се държа нормално,както съм с всеки мой приятел,тя ме напада за всяка моя дума и ме кара да съжалявам,че съм я попитал дори как си?..


Абе аз съм си виновен,на толкова години станах и пак се опитвам да разбера жените
Все едно не е същия човек,който обикнах..А това само по себе си обезмисля борбата ми за нея. 6 месеца по-късно ,мисля ,че е време да приема истината и да се опитам да живея без надеждата,че някога ще бъдем отново заедно. Ще си остане онзи тъжен спомен,който свива гърлото ти,всеки път когато се сетиш за нея..

Надявам се ти да си добре и да се приготвяш за лятото Пожелавам ти да е пълно с емоции,споделени любови , истински усмивки и моменти заради които си заслужава да дишаш всеки нов ден ! Благодаря ти,че беше с мен,непознатия, в това мое разочарование !!