Анкета/упражнение: "житейска философия", от aditu

Ми... имам нещо кат' анкетка, демек въпроси, които ми е интересно да задам, няма формула да се охарактеризира "какъв човек си", сам виждаш в отговорите си житейските "изводи", ако една "анкета" изобщо може да ти ги даде. Та... Почвам... ако прекаля, кажете, няма да спра :Д И да подчертая, не са измислени от мен тия неща, но много сакам да ги пусна, демек въпросвам си, щот съм любопитна

I. Довърши следните изречения:

1. Животът е ........, защото..........
2. Светът е ........., защото..........
3. Природата е......., защото..........
4. Бог е............., защото..........
5. Човекът е........., защото..........
6. За мен май - висшата ценност е......, защото.....
7. Моята цел в живота е................, защото.....
8. Любовта е........., защото..........
9. Надеждата е......., защото..........
______________________________________

II. Можеш ли да причислиш твоята житейска философия към някоя от следните:

1. Нихилистична - отрича смисъла на красотата в живота; твърди, че всичко е илюзия; отрича съществуването на Бог;

2. Скептична - съзнава неиггурността на познанието; нитоотрича, нито одобрява нещата от живота; не едогматична; постоянно търсеща;

3. Цинична - полемична нагласа; разобличава привидността и лицемерието; стреми се към разкриване на "голата истина" за нещата.

4. Хуманистична - човекът е поставен в центъра на света и на познанието; Човекът не може да надхвърли своите граници; вяра в по-доброто бъдеще, толерантност;

5. Догматична - знае истината; доврие в авторитети; идентифицира се като привърженик на определена позиция; несъгласните с тази позоция се считат за "заблудени" и дори врагове.

6. Мистична - отрича научното обяснение за света и философията; устрем към вечността, живее "извън" времето; радикална крити на "този" свят; отрича правилата, законите и реда; отрича материалните и обществените основания на своето съществуване.
___________________________________

И един въпрос мой си...

Какви са хората, които са загубили способността си да се удивляват от света? А тези, които не са?

[айде, млъквам, че ше ми гласувате бан за прекалено отнасяне в нейде си на ******.... ]

1. Животът е загадка, защото винаги намирам нови и интересни неща .
2. Светът е адски малък, защото можеш да го обиколиш за малко време.
3. Природата е най-великата сила, защото повечето хора не осъзнават колко са нищожни пред нея.
4. Бог е началото, защото само него немога да си обясня, а човек поставя Бог там, където незнав какво има.
5. Човекът е загадка, защото всеки е различен.
6. За мен май - висшата ценност е приятелството, защото ме е страх от самотата.
7. Моята цел в живота е много са, защото съм с разностранни интереси.
8. Любовта е магия, защото превръща мъдретците в глубци, обикновенните хора във велики поети и е единствената смислена причина да се живее.
9. Надеждата е неумираща, защото винаги я има.

Колебая се между цинична и скептична житейска философия.

За хора, ами няма човек, който да е спрял да се изненадва. Просто този човек трябва да е всезнаеш, а човешкото познание е много относително и нестабилно, крайно относително. И по-важното, такъв човек несъществува, защото няма такава възможност.

I. Довърши следните изречения:

1. Животът е сложен, защото имаме интелект ( може би за жалост ).
2. Светът е голям, защото мечтите на хората са големи .
3. Природата е неценена , защото не сме я създали.
4. Бог е в очите ти, защото там е моят свят!
5. Човекът е човек, защото е издръжлив и отличителният му белег е мазохизма.
6. За мен май - висшата ценност е приоритета.
7. Моята цел в живота е да бъда щастлива, защото щастието обхваща всичко, от което имаме нужда
8. Любовта е изпитание за психиката и физиката, защото съхранява в себе си най-голямата болка и най-голямата наслада.
9. Надеждата е нещото което съсипва живота ни, защото когато залагаме на надеждите си правим крачка назад.
______________________________________

II. Можеш ли да причислиш твоята житейска философия към някоя от следните:


3. Цинична - разобличава привидността и лицемерието; стреми се към разкриване на "голата истина" за нещата.

4. Хуманистична - Човекът не може да надхвърли своите граници; вяра в по-доброто бъдеще, толерантност;

5. Догматична - идентифицира се като привърженик на определена позиция;

___________________________________

И един въпрос мой си...

Какви са хората, които са загубили способността си да се удивляват от света? А тези, които не са?


Не можеш да удивиш света, а определено количество индивиди, Никога не може да се угоди на всички. Всеки човек се изчерпва и не защото идешите свършват, а просто изчерпва музата си

Ооо,че хубава анкета... Поздравленияя !! )

I.
1. Животът е път,изпълнен с препядствия,мноогоо препядствия,които трябва да преминем,с които трябва да се борим,защото няма нищо лесно в този живот. Колкото повече трудности срещаме и се справяме с тях,толкова по-силни ставаме.
2. Светът е отцелял,защото се е смял ( казано по Габровски)
3. Природата е съвършенство,защото в нея всичко е величествено и вечно-докато човешкият живот е преходен.
4. Бог е нашият създател и помощник.Онзи,които ни помага и наказва, защото може би той е единствената най-справедлива и чиста сила,която може да съществува нейде..
5. Човекът е грешник, защото на този свят не може и не трябва да има перфектни. Защото самият живот не е идеален. => Ние хората също не можем да бъдем такива. Не трябва да се стремим към това да бъдем идеални във всяко едно начинание,във всеки един момент,но трябва да се стремим да се учим от грешките,които допускаме и да не ги повтаряме.
6. За мен май - висшата ценност е щастието, защото без него няма да мога да водя истински живот!
7. Моята цел в живота е да стене нещо от мен.Да преуспея,не само в делови план,а най-вече в личен,защото няма по-хубаво от личното щастие.
8. Любовта е роза,така красива и ароматна,но и така бодлива.Но истинските рози винаги овяхват,рано или късно..като един живот например, защото всяко начало си има край!
9. Надеждата е като бялата лястовица...на пръв поглед несъществуваща,митична,но ако повярваме в нея тя наистина започва да съществува,защото трябва да се научим да вярваме в хубавото.
______________________________________

II.

Причислявам най-много моята житейска философия към Циничната.

___________________________________

Тези,които са са загубили способността си да се удивляват от света-не са мечтатели-скучни са-без въображение,не живеят истински! и обратното-другите-умеят да изживяват с радост всеки ден-те мечтаят,продължават да следват мечтите си-да гонят целите си.Те се усъвършенстват непрекъснато,защото са с фантазия,защото са любознатиелни.Всеки ден за тях е едно ново откритие.

I. Довърши следните изречения:

1. Животът е шарен, защото иначе нямаше да е интересно.
2. Светът е любопитно място, защото иначе нямаше да е шарено
3. Природата е необходима, защото внася уют и спокойствие.
4. Бог е интересно създание, защото е във фантазиите и вярата на хората.
5. Човекът е социално животно, защото така е устроен света.
6. За мен най - висшата ценност е човекът, защото той събира в едно всички "ценности".
7. Моята цел в живота е да правя нещата, така както ги усещам, защото бидейки в комфорт със себе си - мога да давам любов и разбиране и на хората около мен.
8. Любовта е опияняваща, защото замайва и отнася
9. Надеждата е желание, защото иначе остава само отчаяние.
______________________________________

II. Можеш ли да причислиш твоята житейска философия към някоя от следните:

1. Нихилистична - отрича смисъла на красотата в живота; твърди, че всичко е илюзия; отрича съществуването на Бог;

2. Скептична - съзнава несиггурността на познанието; нито отрича, нито одобрява нещата от живота; не едогматична; постоянно търсеща;

3. Цинична - полемична нагласа; разобличава привидността и лицемерието; стреми се към разкриване на "голата истина" за нещата.

4. Хуманистична - човекът е поставен в центъра на света и на познанието; Човекът не може да надхвърли своите граници; вяра в по-доброто бъдеще, толерантност;

5. Догматична - знае истината; доверие в авторитети; идентифицира се като привърженик на определена позиция; несъгласните с тази позоция се считат за "заблудени" и дори врагове.

6. Мистична - отрича научното обяснение за света и философията; устрем към вечността, живее "извън" времето; радикална крити на "този" свят; отрича правилата, законите и реда; отрича материалните и обществените основания на своето съществуване. и малко от това
___________________________________

И един въпрос мой си...

Какви са хората, които са загубили способността си да се удивляват от света? А тези, които не са?

Имаше един филм за това как разликата между хуманоидите и истинските хора е в усещането. Първите не чувствам - нито допира на кожата, нито целувката, какво остава за вкус или секс. Та това му е хубавото на живота, че можем да чувстваме с всичките си сетива , иначе просто не можем да му се насладим пълноценно.

Не е нужно да се удивляваш на света, той не винаги е "красив", просто е нужно да приемаш и грозните и красивите неща и да им намериш мястото.

1. Животът е сложен, защото има неща, които не зависят от нас...
2. Светът е голям , защото е голям
3. Природата е нашия "дом" , защото - длъжни сме да сме добри "стопани"...
4. Бог е надежда, защото имаме нужда от нея...
5. Човекът е неблагодарен , защото ... незнам защо!
6. За мен май - висшата ценност е добронамереността, защото всички трябва да сме такива!
7. Моята цел в живота е да съм шастлива, защото тогава ще имам "всичко"... Все си пожелавам щастие, защото ако съм щастлива, значи всичко в живота ми ще е наред... Някаква си моя логика...която май не е много вярна, защото съм била такава, дори намирайки се в "голяма каша"...
8. Любовта е сила на продължаваш напред, защото тогава ти се струва, че всичко има смисъл!
9. Надеждата е във всеки от нас , защото без нея идва "край на всичко"...
______________________________________

II. Можеш ли да причислиш твоята житейска философия към някоя от следните:

Не, не мога... Може би микс от всички. Замислих, че на горните въпроси бих отговорила по различен начин в друг момент... Тоест нагласата на всички нас е различна към света във всеки момент и зависи от това, което изживяваме... Ако бях влюбена и щастлива отговорите ми щяха да са но понеже сега не съм и всичко ми е сиво. Та затова...

И един въпрос мой си...

Какви са хората, които са загубили способността си да се удивляват от света? А тези, които не са?

Май предишният отговор се припокрива с този.

В този ред на мисли, май всичко е любов... и живота, и света, и природата, и Бог...

I. Довърши следните изречения:

1. Животът е интересен, защото е такъв какъвто можеш да си го анправиш
2. Светът е красив, защото защото предлага ужасно голямо разнообразие
3. Природата е уникална, защото е съваршена
4. Бог е надежда, защото всеки има нужда да вярва в нещо
5. Човекът е едновременно най-хубавото и най-лошото нещо, защото хората са различни
6. За мен май - висшата ценност е самият аз, защото ако загубя себе си губя всичко
7. Моята цел в живота е да опитам всичко, и да дам всичко на няколко човека, защототова е най-важното за мен
8. Любовта е нещо без което не можем, защото тя ни дава най-красивите и приятни моменти а същевременно и най-болезнените
9. Надеждата е нещо което ни помага, защото ни дава сили да продължим
______________________________________

II. Можеш ли да причислиш твоята житейска философия към някоя от следните:

не, не виждам достатъчно сходна житеиска философия до моята...
___________________________________

И един въпрос мой си...

Какви са хората, които са загубили способността си да се удивляват от света? А тези, които не са?

1-те са хора с просто съществуване(за жалост не винаги те сами си го избират) а 1-те са почти всички други(има хора които не се вписват в тези критерии)

I. Довърши следните изречения:

1. Животът е дар от Бога, защото ние го заслужаваме.
2. Светът е много забързан, защото ние го правим такъв.
3. Природата е красива,всепоглъщаща и невероятна, защото ни е наеобходима точно такава.
4. Бог е Любов, защото в това е силата Му.
5. Човекът е най-великото творение на Бог, защото ...
6. За мен май - висшата ценност е честността, защото, когато я има - всичко е наред.
7. Моята цел в живота е да съм щастлива, защото до сега не съм успяла, а го искам.
8. Любовта е за пубертетите и поетите, защото е самовнушение, което носи болка и страдание.
9. Надеждата е двигателят ни в трудностите, защото сме устроени да се надяваме на по-добро и да се борим за него.
______________________________________

II. Можеш ли да причислиш твоята житейска философия към някоя от следните:

От всички по-малко, но без капка нихилизъм.

И един въпрос мой си...

Какви са хората, които са загубили способността си да се удивляват от света? А тези, които не са?


Хората загубили способността да се удивляват на света са "слепци", а тези които не са - са щастливци.

Брех... интересно, интересно...
Има много яки отговори, радвам ви са

I. Довърши следните изречения:

1. Животът е "онещяване", защото всички съществуваме, но не всички живеем, а "онещяването" е преходът от съществуване към живот, "ставане".
2. Светът е непознаваем, защото човекът като граничен не може да го познае и да извади истинно твърдение какъв е той (светът) :Д
3. Природата е първичното, началото..., защото в нея инстинкт, разум, покой, пристан, сама по себе е и дава живот.
4. Бог е или нищо, или природа, но по никакъв начин не управлява човешкия живот, защото все още се колебая по тая тема, като го видя на кафе и го питам к’во е ще кажа с точност :Д
5. Човекът е... ми не знам кво е, ама мога да кажа какво не е по думите на някого... (Шекспир?), та, ако цитирам Някой Си, човекът не е звяр, защото във всеки звяр има поне капка милост
6. За мен май - висшата ценност е животът, защото без него нямаше да имам никакви ценности, за които да мисля даже
7. Моята цел в живота е да постигам желанията си в материален и духовен план, да познавам, да намирам, да усъвършенствам, защото ми е интересно
8. Любовта е безусловна, когато я има, но въпреки това нетрайна, защото... ми защото все пак е крайна, но когато си "във вихъра й" си готов да даваш без да гледаш колко взимаш, да правиш глупости и да не мислиш особено.
9. Надеждата е измислица, създадена за мързеливите летни дни, за драматичните моменти и за бездействие по време на трагедии/проблеми/сериозни ситуации, защото е лигня. С „надеене” не се живее, нито се преживява нещо, но може би се преживява някак.
______________________________________

II. Можеш ли да причислиш твоята житейска философия към някоя от следните:

Ми цинична, но все пак до „голата истина” се стига чрез съмнение. От друга страна отговорите ми са яко за нихилистична и пак стигам до противоречие, така че се задоволявам с обърканата си натура, в която може би се крие мистиката на идиотията. От хуманистична философия нищо хубаво не се е родило, та тя да оди у лево
___________________________________

Какви са хората, които са загубили способността си да се удивляват от света? А тези, които не са?

Едно малко дете се удивлява от кучето. После започва да вижда кучета по улицата по-често и те стават не онова любопитно нещо, космато, на 4 крака (бе ти знаеш ли к’во е крак?), добре де, любопитно нещо, дето не е като мен. После същото нещо става на „Бау-бау”, после идва... кое? Оп! Понятиие – КУЧЕ! Вижда същия малък приятел куче без опашка – леле! Ко туй ся? Нали другото куче имаше нещото отзад. Оп! Понятие – опашка. Имаме понятие за куче, за опашка, за куче без опашка, вече тия неща не изненадват малкия човек. Той не им се дзвери, не кокори очички, не гледа уплашено-жаден за информация. Той расте. Започва да подминава същите тия толкова удивителни до скоро, почти магически същества кучетата, че даже ги подритва, зъби им се – видял е тати да бие малкия Шаро... Расте ли расте. Излиза бавно от черупчицата си и влиза в „истинския живот”, там където нито „кучетата” са удивителни и интересни (какво дрънкам, те са само част от сцената), там където заобикалящото те е декор, където ти си принц, крал, император... Или клошар на някоя пейка (тук кучетата пак играят роля, брех, че ги бива!). Или чиновник. Или секретарка. Или някой си... В онова толкова чудно, удивително, странно, интересно, любопитно Някъде, в което си живял преди, днес ти си Никой и то е станало Нищо. Защото твоя малък приятел Шаро продължава да те посреща всяка вечер на прага, ама ти го подминаваш... Защото, когато го видиш в теб мигом изниква думата „куче” и не ти е нужно да се блъскаш за него. Защото днес, когато видиш нещо, което ти е непознато, непонятно или странно, за теб то не е нещо интересно и вместо да му се дивиш красиво започваш трескаво да търсиш понятие за туй чудо, а щом не го намериш – ба*ти, има гоогле за тая работа. Дам, ти си забравил да се удивляваш от света, да търсиш нови неща и да ги приемаш с ентусиазъм, да ги мислиш, да мислиш себе си и това странно нещо около теб, защото си се заровил дълбоко, там където няма нужда да знаеш какво е бог, куче, свят или нещо друго, защото имаш определени от някого „понятия” за тях, защото имаш гоогле или просто нямаш интерес.

А кои не са загубили способността си да се удивляват от света? Може би всички, за които поне малко от онова горенаписаното не важи. А може би никой, защото всички сме добре покрити под черупка от лъжи и истината е почти толкова илюзорна, колкото щастието, носът на Пинокио или големия зелен каменояд.

А ти вярваш ли в големи зелени същества, които ядат пясък?