Живот след Любовта?

Въпросите, които милиони пъти сме предъвквали... които са обсъждани, говорени, засягани, докосвани невинно и злонамерено... 'сичко баце! Та...


Та! Мислим за живот след смъртта, за ненамсикоси... Астрали... ала-бала...

1. Има ли Голяма Любов? - Деа... Що да има бе... Срещаш някого... с него си мноого време... да кажем... 3 години. И? Зарязвате се... поради неведоми пътищата мои... ъъъ така де, господни... И... след време срещаш човек, с когото решаваш, че ще бъдеш бъдещите десетки години... ама това ли е? Голямата либоф ли е това и изобщо има ли я тая блудница Либоф, която да остане от днес до последния ден на живота ми??? - Мое м-не-ние: Няма я!

2. Ако я има, е те тая същата гореспоменатата... Има ли жовот след нея или това е само същствуване..?

3. Що решаваме, че някой е Големата Либоф, щом още не сме си изживели живота изцяло и има да видим още много неща, да ги изживеем, усетим, преживееем... Да се срещнем и разделим с толкова хора... Да се променим толкова пъти... Оф, сложно ми стана!

Дай гозбята!

Ами донякъде съм на твоето мнение- няма я!
"Голяма любов"..Хмм ..какво ще рече голяма?! - Да обичаш,обичаш..ден след ден,месец след месец,година след година..и така вечно. Да де,ама няма нищо вечно на този свят.
=> Вечна любов също! Можеш да обичаш,докъто искаш. Защото искаш ли,ти можеш...
И все пак дори да живееш с някого 10,20 години не можеш да кажеш: "Даа,това е той,мъжа на живота ми" Не можеш да си убеден в нищо,защото не знаеш как могат да се развият нещата в бъдеще,не знаеш как може да се преобърне изведнъж живота ти и тази така наречена "голяма любов" да остане само един спомен за дълги години,прекарани с еди кой си.. Всичко е толкова относително.
А,истинското е някъде там ... дали обаче ще го открием,дали ни е предначертала съдбата да го изпитаме е друг въпрос.

Голяма любов ТУК и СЕГА! Кво ти пука за после? Всяка любов си е голяма, а вечна...аз не искам вечна любов! Трябва ми време да живея и само със себе си

aditu по третата точка или клауза от твоето мислене съм съгласна до някаде, но в интерес на истината наистина е сложно и сега по темата ... Значи моето лично мнение ДА-ЛЮБОВ ИМА! Не ми е ясно обаче защо sw3e7ka е казала първо че няма любов или поне тя не вярва в нея, а след това казва че я има "някъде там". Тук се вижда отрицанието в думите и и сега по моето мнение да продължа. В момента сме да кажа гаджета (по юношеско е) Той е на 21 а аз на 15 почти 16. Ние сме заедно от две години и за тези 2г. той ме научи на много и направи мн за мен и за НАС. Да вярно е че не всеки може да каже да-това е тя, въпросната истинска любов, но аз мога! Обичам този човек.. не не знаете ли не го обичам, обожавам го! Той е като скъпоценен камък за мен най ценното ми е. а също мога да кажа че когато ТЯ-ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ дойде се усеща със всичките сетива.. само един съвет НЕ Я ПРОПУСКАЙТЕ, и не бъдете настроени така негативно Гледайте по-ведро на нещата

пропуснах нещо, според мен живот след любовта има но след истинската любов- НЕ! А ако тя е истинска можещ да я убие само смърта! е надявам се да съм ви убедила в моята гледна точна, но в крайна сметка всеки има своето мнение и тази тема.. може да продължи в дълъг спор и в крайна сметка всеки остава "прав" за себе си е ще наблюдавам развитието на темата Хайде лека ною

"Не ми е ясно обаче защо sw3e7ka е казала първо че няма любов или поне тя не вярва в нея, а след това казва че я има "някъде там". Тук се вижда отрицанието в думите и..."

Имах предвид,че аз не мисля,че ще я намеря. Изказала съм моето мнение,засягащо мен и моят любовен живот. Но с това мое мнение не съм казала,че несъществува изобщо. И,че никой никога няма да я срещне. А,дано да я срещне де,ама надали.
Често си опонирам,защото гледам от различни гледни точки.
Надявам се да ти стана ясно

Моми прекрасни Естествено, че има либоф... Има една мисъл, не поня на кого е (мразя някой така да казва, ма кат съм олигóфрен...), която гласи нещо подобно: "човек не може да разбере дали е бил истински щастлив, докато не умре." Идеята... Само след като си изживял много, преминала си през много години на нови срещи, раздели, нови влюбвания и любови, и обич, и обожания, и секс без любов, и любов без секс, и т.н., можеш да прецениш, да удариш чертата, да сметнеш. Нищо не може да бъде оценено, докато не приключи. Не се базирам на живейски опит, той понякога е смехотворно тъп, защото и 1 ден може да ти даде повече "акъл", отколкото 20 години са дали някому.

Ето защо... Живот след Любовта? - еми има. Защото след първата любов ще дойде втора, не, тя няма да е същата, не, няма да забравиш някого-то преди нея, но ще продължиш да живееш и да изпитваш.

Аз мислех, че няма... Пишех някакви стихове, гласящи: "сиви, безжизнени дни/ играят си с мене на шах/ надявам се пак на реми/ моля те, играй вместо тях...". Но виждаш нещата по-обективно, когато преодолееш бариерта на гадното усещане, че сам си се пее*ал и продължаваш. Дните се оцветяват и живота е хубав като пролетен ден.

Поздрав!