Грешни ли сме?

"И тъй като няма безгрешни хора, сигурно всеки от нас разпознава поне една черта в характера си, която го е подтикнала в определен момент да пристъпи божите повели. "- цитат.

Съгласни ли сме да сме грешни и какво правим по въпроса?
Интересно ми е да чуя различни мнения .

Съгласни ли сме да сме грешни?!

Да,аз съм напълно съгласана да съм грешна. Първо защото този свят не е сътворен за перфектни хора и второ,защото се учим от грешките си. Ако всичко вървеше прекрасно,ако нямаше "грешници" за какво щяхме да сме създадени?! Животът ни учи да отцеляваме в различни моменти..моменти на тъга,на болка,на разкаяние,на любов,на радост и т.н.
Животът и препядствията,които ни поставя,да преминем са начина да ни направи силни. Същото мога да твъдя и за грешките. Лошото обаче е,че не винаги хората се поправят. Точно поради тази причина се стига до всички тези лоши новини,които чуваме всяка вечер в редовната емисия или четем в пресата. Но всеки човек е различен и има различно мислене над нещата.

Специално за мен- когато направя нещо ,кривна за малко от правият път и това ми повлияе зле,гледам за вбъдеше да не го правя,макар и понякога дяволчето в мен да ми каже "Давай" .. аз не го правя,просто,защото си взимам поука. На принципа съм : " Два пъти една и съща грешка не правя!"

а аз съм на принципа,че ако грешката ми хареса я правя не 2 а 100000 пъти. не че нещо но все пак ако съдим по Божийте заповеди праведен човек на тая земя няма,а и ако пак разгледаме тях реално погледнато не можем да сме хора защото завистта желанията гордостта изневярата това са типични човешки черти.

Грешни ли сме?
Да,грешни сме.Няма безгрешен човек.Няма идеални хора,но трябва да си признаем греха ,да се покаем, пък може и да бъдем опростени от Него.
"Господи, Боже наш,като благ и човеколюбец,прости ми каквото съгреших тоя ден е думи,дела и промисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън........."-цитат от вечерната молитва.Не си мислете ,че я знам наизуст. Но всяка вечер ,когато лягам /ето пак съгреших като казах ,че всяка вечер,ами понякога забравям да поискам прошка...аз си вярвам по свой начин в Господ/,аз моля да ми бъдат опростени греховете допуснати волю и неволю през деня.Случва се да допусна една и съща грешка въпреки ,че съм си взела поука от предишната.
Къде ще отида в Рая или в Ада,не знам.Все пак съм човек и допускам понякога, когато са ме поставили натясно,гневът да ме завладее.Опитвам се да разсъждавам трезво.Не винаги успявам,не се гордея с това ,но се опитвам винаги да бъда човек -добър, честен, коректен.Старая се да не прекрачвам моралните и етичните принципи,колкото и да съм изкушена понякога.

samotnata_x - цитат "....аз съм на принципа,че ако грешката ми хареса я правя не 2 а 100000 пъти....".
Да ,ако спазваш диета и си похапваш тайно шоколад, повтаряй си грешката 100000 пъти,но ако пожелаеш приятеля на приятелката си и това ти харесва...не го прави 100000 пъти,мое мнение.

Хех, то затова е м-не-ние

За ада и рая, то по-голем рай и по-голем ад от живота, ако има :Д Християнски приказки за лека нощ.

Това за поглеждането на приятеля на дъра-дъра ("приятели мои, на света няма приятели..."), е въпрос на морал, на нравствени ценности и "принципи" ("аз си имам принципи - вибратора на дивана и магарето в калта, не ос-та-вям!"). Освен това, човешките желания и нагони трудно се сдържат... това да са поставяни на първо място е цялата екзистенция на споменатия нейде Дас ман... на стадото... Но при яснота на нещата и премисляне, при използване на разсъдък, мисля, че правим своя "избор" най-правилно (доколкото и тази дума е адекватна за случая).

Доколкото "Не пожелавай жената на ближния си" е правилно, дотолкова този, който го вярва е грешен. Грешка има много смисли. За мен да изневерявам може да не е грешно, колкото за теб не е грешно да убиеш Сравнявам толкова силни неща не безпричинно.

Има ли един универсален морал тогава? - Именно. Той не са 10те божи заповеди. Но има природни закони. Тогава отмъщението влиза ли в нашите права, задължения и дълг? - В зависимост. Създали сме закони, за да ги спазваме или да се възмездяваме според тях. Ако спазвахме думите на Русо за това, че господарят трябва да превъре правото си в закон първо за себе си, после за другите, околното щеше да е по-добро.

Яденето на шоколад не е грешка за мен. Не е грешно. Защото това е материална грешка. Защото то не засяга нищо около теб, а само моето Аз акк ще се чувства в своята кожица.

До какви изводи се стига от 'сичко изпляскано дотук? До никакви.

Всеки има разбирания за "грешка". Ако моите разбирания съвпаднат с нечии, защо не? Няма грешки. "Име неща, които правим и които не правим".
В този ред на мисли... Грешно ли е неуважение, пренебрежение и към родител (в нравствен смисъл на отдаване на човешка топлина)? М? Аз в това отношение спрямо родителското тяло от мъжки пол съм мега грешна.

Грешни ли сме?, питаш. Ми сигурно според 10те заповедки сме. Ама те на мен баш през... прътите кат песък ми минават.

Субективно е 'сичко, хора. Само духовно слабите мислят, че допускат грешки и те (грешките) се превръщат в храна за оная гладна мръсница - съвестта. Не я хранете! Не! Тя не заслужава!

Мислим, че правим и относително правим грешки, щото не храним морала, не храним ценностите. Не храним устрема. А се оживотняваме. Е зат'ва! За грешките спрямо човешките и природни закони като колектив говоря. За самоунищожителния устрем на човечеството, например.

Наивниците, глупаците или влюбените до глупост допускат компромисите, толерантността и себепренебрегването да ги смачкат обаче (при последните минава). Само те мислят цял живот за грешките си и животът им се превръща в голяма грешка (е, не "само" те и не "винаги", защото и абсолютни неща нема... ама относително.) Пренебрегване на собствения свят, на Аз-а, на Егото е това понякога... Не е хубаво да позволяваме, защото ставаме от "грешни и виновни" на "изкупителни жертви", на "прецакани".

А ако ми харесва, след като е извършена т.нар. "грешка", ако Аз !преценя!, че искам да повторя, ич даже, ама никак не ми пука за света на Другите и за на кой кво ще му е. Ще вие мръсната гад - съвестта, ама ще млъкне кат пукне от глад.


Прекалих жестоко много в егоистичното си мислене... пЕрдон.

Не си прекалила.Така както мислиш,така както го чувстваш,така го пишеш.Всеки е свободен да мисли и действа според своите разбирания и виждания .

Тъй. Ама не може и в крайности да изпадаме, защото, нали всичко е относително, а крайностите ни "донасят" загуба на "човека" или Себе си.
Но същотото е да се самопренебрегваме в компромиси и да изоставяме себе си, и да сме 'се грешни за някого, а всъщност да сме жертвени ягънца.

Аз,че съм грешна-грешна съм...Но много обичам да казвам-който НЕ е-пръв да хвърли камък...

Peace!

Окей, ама реално погледнато за да стане нещо на тая земя винаги трябва да са замесени 2ма ( ако не трябваше надали на Адам щеше да му трябва Ева или на Гсопод ще му трябва дявола примерно). Идеята ми е, че когато тръгна примерно какато каза да"крада" гаджето на приятелката ми, повярвай, и той трябва да го иска, а не мисля че каквато и да е красота или интелект може да направи нещо с някого без той малко или много да го иска ( е, не насилствено де ).Просто, ако ти никога не барнеш нагорещения котлон няма да разбереш, че пари, нали ?