Не вярвах,че ще се случи на мен ,но...

не зная от къде да започна но това което езживях през тези две лета не бих сравнила с нищо, беше страхотно и не съжелявам за нищо

Цели две лета!!!???Ти си щастливка! Други не могат и един миг да го изживеят.

аз също не очаквах,че ще сме заедно и това лято но се случи и много съм благодарна на това момче,че беше непрекъснато до мен през цялото това време,а ние наистина използвахме всеки миг но вече всичко приключи

...разкажи,ако желаеш разбира се твоята история...ще ми бъде интересно

утре ще ти разкажа цялата история,ще имам доста време за това

ще чакам...

Моята история започна през лято 2007г.Отидох да работя на морето и там се срещнахме с това момче,работехме заедно.И така като бяхме все непознати започнахме да се опознаваме,всеки беше дошъл от някъде за през лятото.Всички бяха много млади а аз най-старата и ми беше много притеснено как ще се сработим всички,но още в самото начало това момче започна да се застоява при мен разказваше ми случки от живота си аз от моя и така някак си започнахме да се сближаваме.Започнахме все по-вече време да сме заедно и много си говорехме на разни теми,излизахме по кафета на разходки и един ден не знам как се случи дойде и първата целувка.Не бях на себе си защото се обвинявах за това което съм направила,да се целувам с едно 26г.момче,казах му че това е голяма грешка аз може да му бъда майка а той ми отговори,че може ама не съм му майка.Няколко дни ми беше някак си гадно но въпреки това продължавахме да си говорим и все по-вече време бяхме заедно.След това дойде и секса и така изкарахме едно страхотно лято,сезона свърши и всеки си тръгна разбрахме се да си останем приятели и да се чуваме от време.И се чувахме по телефона пишехме но по-рядко,и през м.май той ми се обади и ми каза че това лято ще работи на друго место и ще се видим ли да пием кафе и аз естествено се съгласих,започнахме да се чуваме доста по-често.Един ден получавам съобщение че вече е на морето и ще работи на другото место,обещах че ще отида да се видим,нослед около3-4 дни пак се чуваме и той ми казва познай къде се намирам....на старото место не му харесало на там.Аз също отидох пак там да работя,след като се видяхме си поговорихме и решихме че ще е най-добре да си останем приятели но издържахме само 1-2дена и всичко си започна пак,бяхме непрекъснато заедно дори на всички им правеше впечатление,но просто не можехме може би защото и квартирите ни бяха една срещу друга все бяхме заедно.И така и това лято,но аз трябваше да си тръгна по-рано последния ден се разбрахме да пием по кафе ида ме изпрати и така стана,каза ми че му е било много хубаво с мен и не съжелява за нищо аз също и така аз сеприбрах на 2 и от тогава не сме се чували той все още е на морето ще си тръгва на 20 и не зная дали ще се обади.Разбрахме да си останем приятели и да се чуваме от време на време не знам какво ще стане.Не знам дали ще га забравя някога защото имаме много снимки двамата,в този град ходя доста често а сме се разхождали на всякъде с него че и когато да отида там всичко ще ми напомня за него.това е на кратко моята история беше ни страпотно двамата и не съжелявам за нищо,зная че ще има много критики от ваша страна но това е историята на моята живот която ще помня винаги.....

Разумно изживяна емоция.Надявам се , че няма засегнати и наранени.И вълкът сит и агнето цяло.Това е най-важното.Без сълзи , излишни хлипания и съжаления. Възхищавам ти се.Това прави изживяването още по-пълноценно.