Не вярвах,че ще се случи на мен ,но...

От известно време само 4ета отговорите по темата, без да размислям дори. İзвинете за езика и граматиката но те не ми пре4ат да си изкажа мнението, нали?.. Стажа въпрос за 4увства осъдени от годините. Според мен, всеки 4овек свободно изразява мнението си, има пълно право да го направи. Но от друга страна всяко мнение е притежание на собственика си. Кой знае най правилното, най хубавото?.. Неиз4увстваното, неизпитаното, неизживяното може ли толкова лесно да се разбере?..
İ ние хората, дали много лесно се изразяваме при такива слу4аи?!.. Сърцето е толкова невинно, наранимо, може би трудно разбираемо... Животът продължава, с невероятна скорост!.. Господ ни е дарил с ум и със воля и на нас, хората, ни остава само добре да ги използуваме. İ така; на истинската ЛЮБОВ нито разликата между годините, нито разстоянията, нито някъкви други препядствия не могат да попре4ат. Въпросът е: какво си по4увсвал? Въпросът е да не е само плътна страст която да излъжи 4овека.

Честно казано, не знам какво да те посъветвам.
Изчетох с интерес цялата тема. Само мога да ти кажа, че се радвам, че си била смела и си предприела стъпката да му кажеш какво изпитваш. Че макар и за кратко си осъществила любовта си.
Разликата в годините е доста голяма. Но в наши дни това не изглежда толкова страшно.
По отношение на това дали да продължиш или да го забравиш, единствения който може да отговори на този въпрос си ти. Погледни хубаво в себе си и си признай можеш ли да влезеш във връзка, която знаеш, че ще е краткотрайна. Известно ти е, че мъжа няма да е само твой. Че в общи линии ще си е само секс от негова страна.
Ако можеш да живееш с това и да не се разяждаш от ревност. Да съхраниш добрите взаимоотношения в семейството си... Давай.
В противен случай удряй чертата. И го забрави.

Прочетох темата!Ситуацията е много деликатна... И то заради това,че той не споделя твоите чувства.А това,че имата 20 години разлика не е проблем.Ти няма да живееш с него,нито ще раждаш деца,нито ще се омъжваш за него...Просто искаш да изживееш любовта си и да се почувстваш желана.А той е объркан от всичко това,защото е млад,има идеали за семейство и не е готов на такова приключение... И като се има предвид,че любовта всеки я изживява различно по вероятно е на него да не пука за тебе... Аз ако съм на твоето място ще си потърся друга работа или ще потърса начин да избягам от този проблем,защото е нерешим в посоката в която на тебе ти се иска.Потърси отеха и решение в семейството си.Потърси любов в съпруга си!Той винаги е бил до тебе,ще те разбере и сега щом имаш стабилно семейство!Но не си струва да се съсипваш заради МЪЖ,на който не му пука за тебе!Огледай се наоколо ,сигурно ще намериш и други интересни неща,за които да се захванеш и да не мислиш за това. Желая ти успех!

и аз не мислех,че ще ми се случи но и при мен стана така,ако искате маже да си поговорим по тази тема ще ми бъде много приятно

Ако ти искаш, ако имаш необходимост можем да поговорим по темата.

имам голяма нужда да си поговорим но в момента нямам много време,може би утре или в понеделник ако ти желаеш

Да

Скъпа, аз винаги съм по-остра,но смятам, че това не е точно сексуално привличане по - скоро е майчин инстинкт.Искам да те попитам дали децата ти са вече пораснали?
Помисли за майката одгледала това момче.Та той може да е на годините на децата ти.Заменяш вниманието, което си им давала на тях с неговото.А и защото е млад и найвен можеш да го манипулиращ, както си правила със евентуално сина ти.
Аз не те съдя.Напротив пиша неща, който знаеш, но не смееш да ги споделиш дори със себе си.
Имам, позната, която е омъжена за мъж 25 години по- млад от нея и имат дете.
Не е никак розово.Той и е верен изкарва пари.Грижовен баща е, но тя непрекъснато се поболява от ревност и не можем да я убедим, че всичко е във неиното въображение.Обзело я е лудост, а той е изнервен от обсебвашата и ревност.Пред развод са.Вината е в нея.
Можеш ли да живееш с тези страхове?
Нима сега живота ти не е хубав.

Аз мисля,4е трябва да изживяваме хубавите мигове в живота си,както сърцето ни подскаже,т.е. каквото поиска ду6ата,дай и го,за да не те напусне!Какво ло6о има обикновена жена на 40-45 да се влиуби в по-млад,да не би това да е приоритет само на холивудските дами?Или ако един мъж на 40-50 си хване 20-25год.мацка,няма проблем,тогава мъжа е голямата работа 4е се е уредил с не6то свежо,но като става въпрос за жена с по-млад мъж-сме6но,недопустимо,излагация...Вярно,с възрастовата разлика идват и ред други проблеми и 6те е по-добре да не се влагат много 4увства и надежди,особено,ако дамата е семейна,ама то като хлътне6 не може6 да заповяда6 на сърцето.Аз като стана на 45-50 и ако трябва да си търся някой,6те се оглеждам за не6то по-младо

Оооо зная бе мила,....но то те връхлита като торнадо това чувство( със сигурност не беше мачински инстинкт).По никакъв начин не попречих на този младеж, нито пък съм правела някакви планове за бъдещето си с него.Просто споделих какво ми мина през главата,имах нужда от това...Вече не работя на тази работа,не го срещам, и раните полека полека оздравяват...