Не вярвах,че ще се случи на мен ,но...

Аз бих изживяла тези готини мигове с него, съзнавайки че после ще ми е много гадно, но ще се сещам винаги с усмивка за този период.Разбира се,ако не ме хванат!

2 варианта.

1. Имате сексуална връзка, която е възможно и да не се осъществи, после 'страстта' угасва и кой откъде е.

2. Наплакваш се за него и пак угасва, защото е било преходно влюбване, но не любов.

И още един, обичаш го цял живот, малко вероятен, защото такава любов не съществува.

Принципно, би трябвало да се огледаш и да видиш семейството. Да мине време и всичко постарому. Но зависи от много неща.

В крайна сметка, 'колегата' не е влюбен, а може и да не се влюби.
Просто не си заслужава мъката.

Много интересно ми беше да прочета мненията на младите дами. Адито, ти правиш изключение, ти си при житейски зрелите!
Не знам защо е това желание по-възрастните да бъдат вкарани в някакви норми, в някакъв калъп от който излизане няма.А после възрастните не разбирали младите! Т.е. "На години си, не ти прилича, внимавай!!!!" в превод - не създавай проблеми, ти трябва да отстъпиш, защото си по-отдавна на този свят. Точно за това тя по-лесно ще се справи, ще изиграе по-добре картите.Пък после каквото дойде...

Скъпа , никой не те съди за чувствата ти , аз поне те разбирам доста добре , но на този свят няма нищо по-гадно от любов на работното място .Казвам го от личен опит , това само пречи и ще ти донесе страдания . Опитай се да си намериш нова работа и забрави за колегата напълно !

Благодаря но всички ,които ми писаха!Срамувам се от себе си на моменти ,но всичко това се появи ,като торнадо в живота ми/не се оправдавам/това е факт.Приято изкарване на празника !Прегръщам Ви!

Ей, без тия "срамувам се от себе си"!!! Кой ИМА право да те съди, че да се чувстваш така? Нормални неща се случват в живота ти, съвсем нормални!

Ще те послушам sladoled,колкото и да ми е трудно...

аз не мисля ,че който и да е от нас има право да те съди,защотото както казахме никой не е застрахован от такива случки....в крайна сметка само ти си знаеш какво ти е и колко е трудно да стоиш настрана....и колко трудно е било да кажеш какво изпитваш,съзнавайки риска да бъдеш отхвърлена....знаеш ли....аз съм в същата ситуажия,само дето аз съм по-малката и на мен ми пука за другия,а на него не кой знае колко....така че си е гадно да се озовеш в такава ситуация(разбира се нещата при всеки са индивидуални) но наистина трябва да се замислиш дали си струва да се "бориш" за въпросния човек или е по-добре да се опиташ да се откъснеш от мислите за него(което в никакаъв случай няма да е лесно) успех!!!!

Не в никакъв случай няма да се /боря/,тъй като нещата или се получават или не.Също така в никакъв случай не ми се иска да се обърка и неговия и моя живот.Аз споделих с Вас за бушуващите в мене чувства...

аз ммисля, че не разликата в годините е препани камъчето, а това, че ти си омъжена и то, както усещам щастливо омъжена, независимо от всичко. На всеки може да се случи това, да мине ураган през него, просто си го изживей, но моят съвет е да не очакваш много. Разговорът, който си провела с него е достатъчно красноречив за неговите желания и намерения. Иначе и аз имам връзка с мъж, който е шест години по-малък, с тази разлика, че и двамата сме свободни. Желая ти много любов!