Справедливост?

Предварително се извинявам, ако има такава тема, не съм търсила.

Какво е това 'Справедливост'? Кой я 'раздава'? Имаме ли право ние, крайните, нищожни човечета да я 'раздаваме'? Тя само съдебно понятие ли е 'днес', защото май и като такова не се 'тачи'...

И...

Има ли 'божия справедливост'? И каква ще да е тя ми е интересно? И къде ги примерите, че я има, щото може много примери да се приведат точно за обратното!



Под тая дума 'справедливост' разбирайте всичките й форми.

Моето мнение: Няма такова нещо (като божия справедливост). Ако го има, то е случайност, изключение, но не и необходимо съществуващо. Лошо... лошо!

има я..но бог не наказва за деянията виновния,а неговото семейството и най-близките му хора...

Да,защото по този начин го боли повече,отколкото ако накаже самия човек...

Да бе да! Тогава тоя "бог" е не само несправедлив, а и жесток!

Нали е уж "бог - любов", какъв трябва да си да мъчиш някого, за да може друг, който наблюдава това, да бъде наказан по този начин???? Какъв????????????????????????

Това е жестоко... Дали не бъркаме понятията?

Каква справедливост е това. Да страдат най-близките ти за да бъдеш наказан.

Това си е живо отмъщение.

Ако съществуваше някаква божия справедливост то той - Бог не би допуснал да се случват лоши неща. Щеше да ги изкоренява още в мига в които те се пораждат. Нали затова е висш разум - не трябва да допуска ние нисшите да грешим. А не само да чака да стъпим на криво и да ни съди

А това дали има справедливост? Коя справедливост - моята, твоята...Това което аз смятам за справедливо не е това което ти би сметнал за същото.

Аз, ти, ние, не сме хората, които да съдят. Това е съдене, а не справедливост. Но и 'бог' не е по същата логика от по-горе => няма справедливост, тя е невъзможна. Поне тази на 'съденето'.

А онази справедливост, когато огорчено възкликваме: "Животът не е справедлив!" щом ни се е случило нещо лошо, щом сме изгледали вечерните новини или сме излезли на улицата?

И онази тиха, болезнено-зладка утеха да си помисли нищожната човешка душица, че има и някой по-зле от нея.

Не би трябвало да ни вълнуват 'общите проблеми', не би трябвало дълбоко да ни трогва чуждата болка, защото е излишно 'тровене' на собствения живот. Но сме обградени с 'несправедливост' и;и иначе казано нечестно раздадена болка.

Струва ли си да имаш талант, а едновременно с това физически недъг? (пример) Кой е тоя бог, който взема способността да се порадваш на чистите радости, за да "те извиси духовно" чрез друго?

Кой отнема живота на онези, които е трябвало да останат още мъничко, за да дарят още една искричка?

Кой наказва близките, заради грешки на НЯКОЙ СИ?!?

Е, това ако не е абсолютна липса на справедливост.

Защо толкова често отдаваме разни събития към божията ръка, когато даже не знаем дали съществува.
А може всичко в този живот да се случва защото при случайни стечения на обстоятелствата събитие А се е сблъскало със събитие Б и т.н. Някой се е родил сляп защото точно когато ембриона се е развивал нещо се е объркало. Но пък вече генетично му е боло заложено да има красив глас.
И когато нещо не ни харесва и не се е случило според нашите представи ние веднага го прехвърляме в графата несправедливост.
Но пък ако започнем да търсим отговор за това защо се е случило дадено събитие и не намерим такъв, много по лесно е да кажем така е решил Бог.

Справедливост? Дали я има?Кой я раздава?
Не знам.Но ми се иска да вярвам в "Бог забавя,но не забравя."

Съгласна съм, че ако не ни харесва го прехвърляме към "бог", но с идеята, че аз в такъв не вярвам, не го прехвърлям към него. Просто ми е интересно за "вярващите" как тъй вярват безрезервно и си обяняват и добро и лошо с него, щом ако го има, той излиза не баш такъв, какъвто е описан.

За развитието на недъга и гласа, танантът е заложен във фенотипа на човека, демек, може и да се развие, може и да не се, във всеки от нас са кодитани такива възможности, ако в мен има да рисувам, пиша и пея, аз може да развия само една или никоя. Зависи. Другото е заложено пак в генетичния код, свързано с мутациите.

Демек, науката е достатъчно напреднала, за да знаем, че нещата си имат обяснение. Поне някои. Другото приемаме за съвпадение.

И? Какво общо съ справедливостта. Еми, добре. Животът не е честен. Той е гаден и наказва незаслужилите. (Пак той е виновен).

Но от толко много "бичове на съдбата" накрая какво остава от човека?

Ние трябва ад живеем живота си, стремейки се към щастието, дори заобиколени от нещастие, дори когато то ни споходи, да се отърсваме от него и да продължаваме. Трудно.

Та да си кажа....
За каква справедливост си говорим тука....някой да наказва някого...Нали нашият Бог ни учи да прощаваме...Аз го повтарям отдавна и с всяка следваща година се убеждавам повече и повече-"Не съди,за да не бъдеш съден"!!!Всеки от нас идва от някъде и се стреми да иде някъде другаде....ако имах различни родители,ако учех в друго училище,ако изглеждах по друг начин,ако се бях родила в друго време,на друго място-т.е.-все неща,които не зависят от мене,можеше сега да търкам някой нар в сливенския,вместо бюрото в офиса....
Предпоследна година съм в университета-един вид юрист ще го раздавам-вярвам,че това,което хората могат да "раздават" помежду си е правосъдие,но в никакъв случай справедливост.Защо така си мисля ли...най-малкото "справедливост" е абсолютно понятие-т.е. да се отдава всекиму дължимото...а "правосъдната система" е изцяло зависима от човешкия фактор(както знаем-безгрешни хора няма)...О.К.-аз по-принцип съм съгласна,че е по-добре един невинен в затвора,отколкото един виновен-на свобода....но това си е лично мое мнение-в правосъдието има много примери и от двата варианта....а това явно не е справедливо....
Не е истина как не обичам абсолютните понятия....Справедливото за мене-не е справедливо за тебе...Ако бяхме по-добри в опрощаването,отколкото в правораздаването,навярно щяхме да живеем в по-добър свят....
"НЕ СЪДИ,ЗА ДА НЕ БЪДЕШ СЪДЕН!!!"
Ако живеех твоя живот,аз навярно щях да съм човека,който си ти сега....Нищо не е черно и бяло...
Май пак се разписах много: )))

Peace!