Как да се справя с техния контрол?

Утре навършвам 17 и има мпроблем с родителите си. Живея разделена от родителите си вече 3та година, те са на 400 км от мен а аз живея при баба си и дядо си(който е казал, че нямала значение възрастта не е така). Просто прекалено много ме контролитрат имам обаждания през 15 минути буквално...Постоянни въпроси къде си какво правиш с какво си облечена с ког оси това ме задушава .. готова съм са спазвам вечерния сио час но иска мда спрат тези безкрайни обаждания ... Как?

докажи им че могат да ти се доверят,те винаги ще се притесняват за теб,но когато постъпваш отговорно прибираш се навреме и т.н те ще осъзнаят че и ти носиш глава на раменете си.
Когато бях горе долу на тези години,най-добрата ми приятелка имаше вечерен час(който доста често не спазваше)и това побъркваше родителите й.Когато реши да опита да го спазва отне време докато се докаже някуде около 2 месеца,но те някакси се успокойха че тя найстина ще си е вкъщи когато трябва(не че са спрели да се тревожат),но почнаха да и гласъват доверие и когато предопредеше че ще ходим някъде спокойно и отпускаха по 1 час аванта че през седмицата се е прибирала навреме и затова може да се прибере по-късно.

Имах една приятелка чийто майка не преставаше да и звъни на всеки час въпреки, че тя /приятелката ми/ беше на 30 и кусур години. Просто майка и искаше да контролира живота и непрестанно. Предполагам че и сега нищо не се е променило.

Защо не поговориш с тях и да им обясниш че не е нужно да ти звънят толкова често.

Че ти си късметлийка бе.....аз моя син и на 19 все още го проверявам и дори живее при мен,я да го питаш него как му е.Този ти въпрос щеше да е обезпокоителен ако сама се издържаш,но ако те го правят имат право да знаят как ти минава времето,а и са родители все пак!
Поздрави!

Аз ей това винаги съм го мразела, майка ми като ми кажеше "докато аз те издържам, ще ме слушаш" или "докато живееш под моя покрив", ей това побърква честно. Как така ще поставяте такива условия? ами след някоя и друга година като пораснат и се издържат сами? няма да искате да ги чуете и видите, а и те вас?

Какво е това? аз не го разбирам..

Едно е да искаш да знаеш детето ти как е, какво прави, с какви хора се събира, дали е добре.. ама да му звъниш на всеки 30 мин и да питаш "къде си, с кого си" извинявай.. ама не си е работа, все едно аз да звъня на майка ми на всеки половин час, ей така информативно.. на нея дали няма да и писне?

Ами поговори с тях.Изложи своята гледна точка,но чуй и тяхната. Докажи им,че заслужаваш доверието им. Се пак ставаш на 17 преход към една доста отговорна възраст ....
Мисля,че можеш да ги убедиш,че си разумна и малко или много зряла.Се пак сега ти е времето за живот. Да,вярно тревожат се,но мисля,че да те се обаждат през 15 мин е прекалено!!
Успех

Говоря от позицията на родител.Има лоши моменти в живота на човек и особено ако това е свързано с децата ,стават още по-побъркващи.
Много време ми трябваше за да убедя децата си ,че не ги контролирам ,а се притеснявам за тях.Искам всяка една минута да знам къде са.Дали са добре.Сина ми 5 години работи на пасажер.Знаех всеки един круиз,имах списък и следях кораба.Имахме уговорка,щом му прозвъня по телефона,той веднага ми отвръщаше също само с прозвъняване.Това означаваше<Да,майко,добре съм.><Здравей!и т.н.Ние си знаехме сигналите.Никога не го е приемал като контрол.Той също ми прозвъняваше/когато не можем да поговорим или смс си пращахме/.Виж повечко време ми трябваше да убедя дъщеря си ,че така трябва,за да сме спокойни всички.
И сега вече семейни ,ние знаем всеки един от нас къде е,и как е.Сигурно за някой това ще прозвучи затормозващо,но не е ,повярвайте.Въпрос на нагласа.
Но ...и аз никога не съм прекалявала с въпросите.На мен ми трябва да чуя само гласът им.Стига ми толкова.
Разбирам ги твоите родители,тревожат се за теб,а как иначе.А ти се опитай да поговориш с тях,доверие трудно се изгражда и не бива да се губи.Ти все още се нуждаеш от родителско напътствие.Не им се сърди,а се опитай да се поставиш натяхното място,далече от детето си....погледни от друг ъгъл нещата.
Опасностите в тоя живот дебнат отвсякъде.

Не е точно така все пак всеки си има достатъно треритория, а и колкото аз съм далече от тях толкова те от мен все пак са ми родители ... но това значи ли, че и аз трябва да им звъня нон стоп и да разпитвам кого с кое как и къде... няка кси не върви нали всички сме личности линостите си имат територий ... А за доверието мисля, че съм го спечелила достатъчно много щом от 3 години живея далече от тях и се виждаме 2-3 пъти в годината ...

Така е,може и да си права...аз май бях на същото мнение като бях само детето,но някак си бързо се обърнаха нещата след като станах родител.Всъщност винаги съм знаела,че съм адски досадна и обсебваща майка,но какво да се прави -не е случило детето на майка