Времето?

Време?

Що е то?

Как се мери за вас?
Как преживявате онези моменти, които са сякаш дълги мъчителни векове... И как връщате онези хубавите нещица от живота с някого, или някак, които са минали сякаш за едно мигване с очите?

И как преживявате времето?

Субективно ли е то или обективно?

И в крайна сметка, кой съм аз в сравнение с безкрайното разнообразие на Вселената?

аз ще подходя малко несериозно към темата и ще задам риторичното-"колко е дълга една минута", отговора"зависи от коя страна на врата на тоалетната си"

Хахахха, далеч не е несериозно. Това си е доста силен критерий за измерване на Времето

всички знаем колко дълък може да е работния ден и колко кратък уикенда.Всичко зависи от това как си прекарваш времето,когато бързаш за някъде имаш чувството че часовниковите стрели се въртят твърде бързо,а когато чакаш някога ти се струва че времето спира.
Най-бурзо за мен ми минава времето прекарано със съпруга ми,а най-бавно на работа,когато няма работа

Бавно минава и когато мислиш за нещо и го очакваш с нетърпение, секундите се разтягат до безкрай... Гадно е...

От друга страна. Времето е обективно за всички. То съществува непроменено и непроменяемо като процес. Събитията - те са променими. А ние променяме събитията чрез представите ни за нещата. Защото нашите представи винаги се напасват на нещата или нещата на представите. А минало и бъдеще не са нищо повече от спомен и представа.

Брех, кви ги плещя?

аз мисля , че времето не съществува като нещо реално, то е един измислен от човека еталон , като метъра или литъра, тоито ни злужи за да раздробим безкрайността на малки късове. Времето само по себе си ни дистанцира от пространството; ако приемем че животут ни е една права линия, по която вървим и се абстрахираме от времето като реално съществуващо понятие, ще забележим че в края ние сме били във всяка една точка от линията , т.е. ние сме навсякъде и ако за нас това е прекалено дулго и го възпривмаме като нещо повече от миг ,само заради краткотрайното си пребиваване на тази земя, все пак на фона на възрастта на нашата вселена един човешки живот не е нищо повече от миг.

Именно, защото живота на един човек представлява "един миг във времето" не може да се твърди, че ако приемем живота за една прва линия, всеки от нас е ибл някъде си по тази права, в някаква си точка! Не мислиш ли, че съм прав. Че живота на един човек е само "миг" в пространството - ДА. Но не това е същината!

Времето не съществува, то е измислено от хората за наше улеснение, просто няма такова нещо време, времето е интервал м/у 2 периода просто е полесно, така няма хаус, така сме по-подредени и т.н.

както един цял живот може да се възприеме като миг, така и една отсечка може да бъде разглеждана като точка на картата на безкрайността, всичко зависи от мащаба : )

"Взех" темата за да заявя старостта си. Преди няколко месеца Иван ме попита в коя възраст бих искала да съм. Отговорих "В сегашната! Другите бяха толкова скучни!" И той мислеше същото за себе си...

"Преди няколко дни един младеж ме попита: “Какво е да си стар?”
Аз бях малко объркана, защото не считам себе си за възрастна.
Виждайки реакцията ми, младежът се смути, но аз казах, че това е един интересен въпрос, че съм мислела по него и ще споделя своите собствени заключения.
Старост, реших аз, е подарък. Днес, аз за първи път в живота си съм най-вероятно човекът, който винаги съм искала да бъда.Не, не става въпрос за тялото ми, разбира се! Понякога тялото ме кара да се отчайвам - бръчки, торбички под очите, петна по кожата, отпуснат задник.Често ме шокира възрастната жена, които ме гледа в огледалото - но не се тревожа за дълго.
Аз никога не бих се съгласила да сменя невероятните си приятели, моят прекрасен живот, моето обожавано семейство за по-малко количество
сива коса и стегнат плосък корем. От както старея започнах да ставам по-добра към себе си и по-малко критична. Аз станах приятел на себе си.
Аз се укоряват за това, че ям твърде много сладки, за това, че не си оправям леглото, з атова , че съм купила този идиотски циментов гущер за градината, от който тя съвсем няма нужда, но който и придава авангарден оттенък. Имам право да преяждам, да не почиствам след себе си и да бъда екстравагантна.Станах свидетел на това, как много мои скъпи приятели напуснаха твърде рано този свят, без да са разбрали, без да са изпитали великата свобода която дарява старостта. На кого му пука, ако чета до четири часа сутринта и да спи до обяд? Аз танцувам сама със себе си и слушам страхотната музика от петдесетте години,а когато ми се прииска да поплача за последната любов си поплаквам. Аз се разхождам по плажа в бански костюм, който едва запазва обезформеното ми тяло, а ако поискам, аз се хвърлям във вълните на океана, въпреки жалостивите погледи на млади същества, облечени (разсъблечени?) в бикини. Те също ще остареят.
Понякога съм разсеяна, това е вярно. Впрочем не всичко в живота си струва да се запомни – значителното ще си припомня.
Разбира се, през изминалите годините, сърцето ми беше разбивано не веднъж. Как да не се разбие сърце, ако сте загубили любим човек, или дори куче, ударено от кола? Но разбитите сърца се превръщат в източник на нашата сила, наше разбиране, нашето състрадание. Сърце, което никога не
било съкрушавано, което е стерилно и чисто ,никога няма да разбере радостта от несъвършенство. Съдбата ме е благословил, давайки ми да доживея до посивяване на косите, до времето, когато младежкия ми смях завинаги ще е отпечатал дълбоки бръчки на лицето ми. В края на краищата, колко много хора никога не са се засмивали и колко са починали преди да побелеят косите им?
Мога да кажа “не” абсолютно искрено! Мога да кажа “да” абсолютно искрени!
Като остарееш ти става по-лесно да бъдеш честен. Малко ви е грижа за това, какво мислят другите за вас. Не се съмнявам в себе си! Дори си спечелих правото да правя грешки. И така, в отговор на въпроса, мога да кажа: харесва ми да бъда стара. Старостта ме направи свободна!
Харесвам човека, който съм станала. Аз няма да живее вечно, но докато съм тук, няма да губя време да преживявам това, което е можело да се случи, но не се е случило и не бих се тревожила за това, което все още може да се случи. И ще ям сладкиши всеки трети Божи ден."

Филлис Шлоссберг


Интересно ми е Ачо какво ще пише.Той така се плаши от остаряването...