Алтруизъм...мит ли е?

Четох поста на Демончето,кометарите и се замислих...
Способни ли сме да се откажем от собтвеното си щастие в името на нечие друго. Способни ли сме да помогнем на някого във всеки смисъл на тази дума, ако това означва да навредим съответно по някакъв начин на себе си.

Имаше съвети да се бори за любовтта си. В този случай това би означавало да се бори за нечие нещастие...изоставения съпруг,лишаването на децата от пълноценно семейство. Минала съм през всичко това, както знаят тези, които са чели историята ми...

Страшна е борбата.Искаш да обичаш, да си обичан, да си щастлив, но в един момент това желание и нейното постигане означава съзнателно да пречиниш на някого болка. Съвестта, разума, сърцето...

Точно в този момент се питаш аз толкова ли съм лош/а?!!! Ужасно е...

Как мислите вие, съществува ли аалтруизмът в чистата си форма, или аз нещо съм сбъркана... И да знам, и аз бих помогнала на всеки безвъзвратно, но сега говоря за това как да отблъснеш от себе си, човекът когото обичаш, заради идеята той да е щастлив по начина, който е реден... Говоря за саможертвата...

Чудя се. Дали при истинската любов това е алтруизъм или крайна форма на егоизъм. Защото би трябвало, когато обичаш да си готов да лишиш себе си от щастие, само и само Другия да е щастлив. Да си способен на чудеса, които да извършиш за щастието му/й. А след това да изчезнеш. Като дим. И дори да плачеш всяка вечер, да ти помага сълзите ти да засъхват единствено мисълта, че някъде някой, когото обичаш е щастлив.

Обаче...

Отиваш, молиш, драпаш, безнадеждно, безутешно, безпределно само за една целувка още. Само още една вечер и край. На другата вечер си казваш съото. Другата целувка оправдаваш същото. Не, ти не искаш Другият да е щастлив при каквито и да било условия. Ти искаш двамата заееедно да сте щастливи. Което, както и да го прикриваш и замазваш, значи ТИ да си щастлив.

(Не говоря за демончето, а за всички, дори за себе си.)

А чиста форма на алтруизъм не би трябвало да има. Но при приятелството мисля има алтруизъм в големи количества. Много. Ама много. Приятелството - там се крие истината, веченото. Любовта е лекичка...

Мит е...


Peace!

Да обичаш другите както себе си и да се самопожертваш за благото на другите.......Способен е бил само Исус Христос.

Алтруисти има само в сапунките и то донякъде.

"Да обичаш другите както себе си и да се самопожертваш за благото на другите.......Способен е бил само Исус Христос."

Особено считайки факта, че Иисус Христос май не е особено доказана личност. Демек, за атеистите го отпиши, тоя алтруизъм го брой към приказките.

Но и Левски - алтруизъм. Мей би?

Момче кара мотор със 180 км/ч, зад него седи момиче.
Момичето: "По-бавно! Намали, моля те! Това е страшно!"
Момчето: "Не, не е страшно,напротив - весело е!"
Момичето: "Не, страх ме е, намали, моля те!"
Момчето: "Добре, кажи че ме обичаш!"
Момичето: "Хубаво! Обичам те! Сега намали!" Момчето: "Сега ме прегърни силно!"
Момичето прегръща момчето здраво с двете си ръце.
Момчето: "Сега внимателно вземи каската от главата ми и си я сложи на себе си!"
Момичето взема каската...
На другия ден във вестниците пише:
"Мотор катастрофирва, блъскайки се в каменна стена! В момента на удара на мотора се намираха двама души и само един оцеля!..."
Всъщност, момчето на половината път разбра, че спирачките не работят, но не каза на мамичето, а го помоли да му каже, че го обича и да го прегърне за последен път.
Също и да вземе каската, за да остане жива тя, независимо от факта, че това обрича него самия на смърт!...

"Но при приятелството мисля има алтруизъм в големи количества. Много. Ама много."
Много време се заблуждавах че това е така, но не е. Когато направиш жертва за да си до приятел в нужда, най-малкото очакваш да ти отвърне със същото.Или поне да оцени че ти си се лишил от нещо, заради него.

Ако изпитваш удовлетворение и вътрешно спокойствие заради това, че си се жертвал, то говорим ли за алтруизъм в пълния смисъл на думата?

Алтруизъм?! По скоро моята вътрешна потребност да направя, да дам, за се откажа заради..., да подкрепя, да жертвам и още и още. Но ако е в мой ущърб това си е самоувреждане. А се самоувреждат само клиничните психиатрични случаи. Следователно го правя заради себе си, а не заради другите /дори и това да са децата ми!/.
Но като си го признаеш /дори само пред себе си/ се чувстваш някак си бездуховно принизен .И всеки предпочита да си трае и да се прави, че алтруизъм има.Удобно е

Цитирам "Когато направиш жертва за да си до приятел в нужда, най-малкото очакваш да ти отвърне със същото.Или поне да оцени че ти си се лишил от нещо, заради него."
Ти за това ли си"нечий приятел"-защото очакваш от него да ти връща услугата всеки път?Или да я оценя-как по-точно ,че не разбрах.Тук май не става въпрос за приятелство,нито пък за алтруизъм-а за съвършен егоизъм.Какво означава да си приятел?
"Нямам нужда от много приятели
стигат ми двама,трима,
ала само такива,които в сърцата си рани от моите болки да имат!
Ала само такива ,които-гръм ли удари
свят ли помръкне-даже и в ГРОБА да знаеш,
че НЯКОЙ РОВИ ЗЕМЯТА-ДА ТЕ ИЗМЪКНЕ!!!"
Хм,аз това ще го направя-защото искам този човек в моя свят,а не защото после може да ми притрябва неговата помощ и да има кво да му натяквам.