Любими цитати, откъси, реплики от книги, филми, песни

"Когато хората се разделят,винаги говорят фалшиви думи,винаги лъжат,понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост,докарваща им единствено горест и отчаяние,че не са съумели да се сбогуват по друг начин и че последният спомен,който си оставят,е осквернен от разправии,недоразумения и омраза."

"Живот назаем"
ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК

Из “Омер паша Латис”
Иво Андрич


Преди три дни, когато лежеше в треска, омърлушен от отпадналост, влезе неотчаквано сераскерът и освободи свитата, за да го запита как е.Стоеше прав и гледаше не в него, а в голите клони зад ниския прозорец. Тогава за последен път се опита до го заговори като брат с брата, с това красиво униформено видение с бадемови очи, които всичко виждат, а никого не гледат. Опита се – както постоянно си говореше – да му “отвори сърцето” и да му разкаже цялата истина за себе си, за своето положение и за своите чувства. Всички по-раншни опити да направи това се отбиваха от сераскера и неговото хладно и сухо: “Е, добре, какво искаш?”И неговият всесилен брат му доказваше тогава, че той не знае какво иска и че не може да знае, защото не представлява нищо в света и нищо не умее и не може да бъде. За плуг не ставаше, за сабя също, за перо – още по-малко, християнин и верноподаник не умееше да бъде, а мюсюлманин и господар не успя да стане, не умее нито мъдро да мълчи нито умно да говори, няма нито сила, нито храброст, нито търпение или лукавство. Не е нищо друго освен едно нищо, което не става за нищо. Дори могъщата закрала на някакъв високопоставен брат не му помогна. Затова е: нищо.
Така неговият роден брат го довеждаше до ръба на нищото и до бездната, в която той трябва само да скочи.
И този път беше същото, само че по-лошо. Сераскерът още в началото прекъсна неговото объркано излияние на чувства.
–Не виждам какво искаш. Синът ти е добре настанен и се
развива добре.
–Синът! А аз, бащата?
– Ти? Пак ли да говорим за тебе? Ти си ето такъв, какъвто винаги си бил. Мислех, че поне при мен ще се промениш и ще почнеш нещо ново да правиш, но годините минават, а ти си същият. Сега пък дойде и болеста.
–А какво да правя?
–Това се питам и аз. И все ми се струва, че е най-добре да свършим.
–Как? – извика човекът, като че се бранеше от силен и хладнокръвен убиец, с когото – слаб и трескав – се е отзовал в заключена стая с дебели стени.
–Ами така – или да оздравееш, да се опомниш и заемеш с работа, както всички други и то без оплаквания, луди приказки и бълнувания, а като истински царски офицер или да се убиеш като човек.
Това беше краят на разговора. Мустайбег, който едва се държеше на крака, се опита още веднъж да каже нещо за себе си и за мъките си, но сераскера вече беше хванал бравата на вратата зад себе си. Отвън стояха двама офицери в положение мирно.
–И така…гледай…ще се оправиш! – измънка сераскерът и вече с единия крак зад прага живо махна с ръка за поздрав на брат си, който с наведени очи и облян в хладна пот, се опитваше да стои, колкото се може по-прав.

" Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато,в което се въдят и растат,и укрепват всякакви грозни идолни неща.Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън подхлъзват се и падат назад.Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие,че да прекрачи през оградата и да плъзне на свобода? Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище?И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води? След като ние сме ги измислили,би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите,и дяволите."

"На изток от рая"
ДЖОН СТАЙНБЕК

Колко е ласкав пясъкът.
Като мъж на години, познал ралзъката.
А ние ще го забравим.
*
Колко е топла водата.
Като зряла жена, срещнала любовта.
А ние ще я забравим.
*
Колко е меко слънцето –
Късна обич след ранен октомври.
А ние ще го забравим.
*
Колко единствен е този ден-
Няма никога да се повтори.
А ние ще го забравим.
*
Някога ще намерим плоското камъче,
На което написахме
нашите имена.
*
Той ще се върне тогава, този ден.
Късно разбрано, навеки загубено щастие.
Тайна въздишка, остра болка от нож.
*
Тогава ще го запомним.

imagine_me|жена|18-25|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Дек 31, 2008 1:16 pm

Колко е ласкав пясъкът.
Като мъж на години, познал ралзъката.
А ние ще го забравим.
*
Колко е топла водата.
Като зряла жена, срещнала любовта.
А ние ще я забравим.
*
Колко е меко слънцето –
Късна обич след ранен октомври.
А ние ще го забравим.
*
Колко единствен е този ден-
Няма никога да се повтори.
А ние ще го забравим.
*
Някога ще намерим плоското камъче,
На което написахме
нашите имена.
*
Той ще се върне тогава, този ден.
Късно разбрано, навеки загубено щастие.
Тайна въздишка, остра болка от нож.
*
Тогава ще го запомним.



Това е страхотно! Откъде е ?

нямам представа откъде е. Една приятелка ми го беше пратила и аз го запазих защото ми хареса страшно много..

Как сме позанемарили тази тема.....Давайте, пишете!

Филип Хосе Фармър - "В телата си разпръснати върнете се" :
"- И защо човечеството получи своята Втора Възможност? - попита Колоп с тихия си сериозен глас. - Нима я заслужава? Не. С малко изключения хората са подло, нищожно, дребнаво, злобно, тесногръдо, невероятно себично, вечно препиращо се и гнусно гъмжило. Като го наблюдават, боговете - или Бог - би трябвало да повърнат. Но в тази божествена храчка се намират и съсиреци на състраданието, моля да ме извините, че си служа с подобни образи. Колкото и да е долен човекът, той съдържа сребърната нишка на божественото в себе си. Не е безсмислено твърдението, че човек е сътворен по образ и подобие Божие. И в най лошите сред нас има нещо, което си струва да бъде съхранено, и от това нещо може да възникне новият човек."

Това изтеглих преди малко:
"Има два начина да излъчваш светлина: Да бъше свещ, или огледало, в което тя се отразява. Едит Уортън"
Много е добро. Веднага ми става любим. =)

"...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш."

Може ли да ми кажеж откъде е това,защото ми хареса ужасно много..