Любими цитати, откъси, реплики от книги, филми, песни

Ама не помня на кого е!


" И нека не забравяме, че диамантът е просто парче въглен, който е бил упорит много години!"

"Славеят и розата"-Оскар Уайлд
"- Една червена роза е всичко, което искам! - извика славеят. - Само една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?

- Ако искаш червена роза - каза храстът, - можеш да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!
- Смъртта е голяма цена за една червена роза - извика славеят, - животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?"
"А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот изтичаше от него. Първо той пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, както мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза в сребърно огледало, като отражение на роза във водна повърхност - такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.
Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
- Притисни се по-силно, малко славейче - извика храстът, - или денят ще дойде, преди розата да е готова.
Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката от душите на мъж ,и девойка.
И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато целува устните на невестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова й сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза.
И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
- Притисни се по-силно, малко славейче - извика храстът, - защото денят ще дойде, преди розата да е готова.
Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба.
И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.
Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.
Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.
- Виж, виж! - извика храстът. - Розата е вече готова!
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето."
" - Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза - извика студентът. - Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.
Но момичето се навъси.
- Страхувам се, че няма да отива на роклята ми - отвърна то, - пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъни, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята."
"- Колко глупаво нещо е любовта! - рече студентът, когато си тръгна. - Тя не е и наполовина така полезна, както логиката, защото нищо не доказва, винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен значи всичко, аз ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.
И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете."

"Лошото време" - Пол Гимар

"...Отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя Катрин, която,като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях."

"...Вече шестдесет години корабът "Там Коут" се мъчи да намери равновесието между противоположните сили, които действат върху него и упорито търси ИДЕАЛНИЯ КОМПРОМИС. Всъщност не правим ли и ние така?"

„На изток от рая“ - Джон Стайнбек

"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."

Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

Джубран Халил Джубран
Откъс от сборника "Пясък и пяна"

„Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.“

„В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.“

„Истинският приятел е този, който те държи за лакътя, а докосва сърцето ти.“

„Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.“

„Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.“

„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.“

„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.“

„Не си губи времето с човек, който не цени своето време прекарано с теб.“

„Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.“

„Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.“

Габриел Гарсия Маркес

Понякога се налага да бръкнеш в окото на дявола за да разбереш ,че си жив!

Секс,наркотици и рокендрол )))))

От "На изток от рая"

"...човешката душа.Във вселената тя е нещо прекрасно и неповторимо.Вечно нападана,но никога не унищожавана,защото "ти можеш!"

" Не тъжи и не се страхувай, розово момиченце! Ако света отново стане сив, пак ще дойде едно шарено човече, за да му даде всичките си цветове..."

" Не само поетичните неща, звезди, луна, гора, цветя, но даже и бялото копче за панталон, което блести в локвата на улицата...
Всичко има скрита душа, която по-често мълчи отколкото говори."

Кандински