Любими цитати, откъси, реплики от книги, филми, песни

„Степният вълк” – Херман Хесе

„...На истинските хора на духа липсва каквото и да е честолюбие и никога не желаят да блеснат, да увещават другите или непременно да се окажат прави.”

„...Най-искрено от всичко мразя, отвращавам се и проклинам именно доволството, здравостта, приятната разположеност, грижливо поддържания оптимизъм, това тлъсто благополучно целомъдрие на средното, обикновеното, посредственото.”

„...В действителност никое „аз”, дори и най-наивното, не представлява единство, а един крайно многообразен свят, малко звездно небе, хаос от форми, от степени и състояния, от наследствености и възможности.”

„...Човекът, разбира се, не е здраво и трайно образувание, той е по-скоро ОПИТ и ПРЕХОД, не е нищо друго освен ТЕСЕН, ОПАСЕН МОСТ МЕЖДУ ПРИРОДА И ДУХ. Най-съкровеното му предопределение го тласка към духа, към бога, най-съкровеният копнеж го тегли назад към природата, към създателката: между двете сили страхливо се люшка тръпнещ, неговият живот.”

„...За всеки, който изисква вместо дрънкане музика, вместо удоволствие – радост, вместо пари – душа, вместо суетене – истински труд, вместо преструвка – истинска страст, този хубав тукашен свят не е родина...”

"Любовта трае три години" - Фредерик Бегбеде

"...Най-прекрасните празници са онези, които се случват вътре в нас."

"...Нашата двойка изникна от пепелта на двоен развод, сякаш бяха нужни две човешки жертвоприношения, за да се роди нова любов. Шумпетер нарича това "градивно разрушение", само че Шумпетер е икономист, а икономистите рядко биват сантиментални. Разрушихме два брака, за да бъдем заедно, подобно на макромолекула, която поглъща своите жертви, за да расте. Щастието е нещо толкова чудовищно, когато в негово име трябва да извършите поне няколко убийства."

"...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш."

И нещо адски просташко, но винаги когато го препрочитам се скъсвам от смях. Може би извадено от контекста съвсем изпростява хумора, но... :

"...Тогава се прибирам вкъщи с пълзене, с олигавена от попърс физиономия, вонящ от главата до петите. От години не съм се докарвал така, едновременно ми се повръща и ми се сере, но не мога да правя заедно и двете, трябва да избирам. Избирам най-напред да разтоваря диарията, сядам на чинията и воняща струя изпръсква фаянса, само че вече ми се повдига неудържимо, обръщам се да излея жлъчната киселина, която ми изпълва устата, на четири крака и с гол задник пред мивката сред миризмата на дезинфектант, но ето че не мога да стисна отзад и обливам с литър редки вонящи лайна вратата, като рева и викам майка си на помощ."

"Сърцето е като корабни платна, в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите платна станат в кръпки съшити с дебел конец, но никоя буря не може да ги скъса отново..."

Не се обвързвай с нищо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди, ако усетиш жегата зад ъгъла!

Бате Дениро

..... - Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.......

Кафене "Защо съм тук" - Джон Стрелеки

"Какъв странен израз. Да си заредиш батериите! Изхабяваш, зареждаш, изхабяваш, зареждаш... Как може това да е положително развитие?"

Ако...
Ако можете да започнете деня без кофеин...
Ако можете винаги да сте весели, пренебрегвайки болежките и болките...
Ако може да устоите да не се оплаквате и досаждате на хората с неприятностите си...
Ако можете да ядете една и съща храна всеки ден и да сте благодарни за нея...
Ако може да разберете, когато любимите ви хора са прекалено заети, за да ви отделят някакво време...
Ако може да си затворите очите, когато онези, които ви обичат, си го изкарват на вас, когато нещо се обърка, макар да нямате вина...
Ако можете да приемате критики и обвинения без обида...
Ако може да устоите да не се отнасяте по-добре с богатия приятел, отколкото с бедния...
Ако може да се изправите пред света без лъжи и измами...
Ако може да победите напрежението без медицинска помощ...
Ако може да се отпуснете без алкохол...
Ако можете да спите без помощта на лекарства...
Ако може да кажете честно и от сърце, че не изпитвате предразсъдъци заради убеждения, цвят на кожата, религия, сексуални предпочитания или политика...
Тогава сте достигнали същото ниво на развитие като вашето куче.

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот./Оскар Уайлд-"Портретът на Дориан Грей"/

Тук: http://www.pozitivnoto.info/2008/01/pritcha-kak-se-rodi-liubovta-na-sveta.html