Любими цитати, откъси, реплики от книги, филми, песни

Дано не повтарям темата! Ако е така, моля админите да я изтрият!

Пускам темата в неподходящ момент, защото съм на работа и имам само една книга в шкафчето си, но като за отскок става

„Непосилната лекота на битието” на Милан Кундера

„...Нашето всекидневие непрестанно е бомбардирано от случайности или по-точто случайни срещи на хора и събития, които можем да наречем коинцидентност – тоест две неочаквани събития се случват едновременно, засичат се. Томаш се появява в ресторанта и в същото време прозвучава музиката на Бетовен. Огромно множество такива съвпадения остава незабелязани от човека. Ако вместо Томаш в ресторанта бе седял кварталния месар, Тереза нямаше да обърне внимание, че радиото излъчва Бетовен. Но надигащата се любов бе изострила чувството й за прекрасното и тя никога вече нямаше да забрави тази музика. Всеки път, когато я чуеше, щеше да се вълнува. Всичко, ставащо около нея в такъв миг, щеше да бъде озарено от музиката, щеше да е прекрасно.”

„...Да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътското желание /това желание може да се отнася за огромен брой жени/, а чрез желание да споделиш съня си - това желание бива насочвано само към една-единствена жена.”

"...Човешкият живот се живее само веднъж и затова ние никога няма да узнаем кое наше решение е било добро и кое - лошо. в дадена ситуация сме могли да решаваме само веднъж и не ни е бил даден втори, трети, четвърти живот, за да сравняваме различни решения."

..." Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея.
Възхитителна песен, заплатена с живота.
Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка... или така е според легендата.

Много харесвам мистични книги и автори, които така пишат, че не можеш да спреш да препрочиташ отново и отново някое изречение. На последната такава книга попаднах преди година. Валери Стефанов - "Изгубените магарета". Та самата книга е превод на 7 свитъка, които проследяват съдбата на магарето в евангелията.И цитата:

"Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността люта като преизподня, стрелите й са стрели огнени.."

"Вятърът променя формите на дюните,но пустинята си остава същата"- Алхимикът,Куелю

" Hasta la vista.... baby" The Therminator : ))))
бъзикам се ммм чакай да помисля може би "Що за човек е този, който не се стреми да направи света по-добър" от "Небесно царство" (велик филм)

" Когато нямах вече нищо за губене , получих всичко . Когато престанах да бъда тази , която бях , открих себе си ! "

" Всеки , който е изгубил нещо , което е смятал за своя собственост , накрая разбира , че нищо не му принадлежи ! "

" Никой не губи никого , тъй като никой не притежава никого ! "

" Ако трябва да съм вярна на някого или на нещо , трябва да съм вярна първо на самата себе си ! "

" Единадесет минути " - Паулу Коелю

" -ХА-ХА-ХА!
-Какво значи това глупаво изхилване?Може би съм малко избухлива,но нищо повече.
-Роклята ти.
-Какво и е на роклята ми?
-Нямаш такава."
Пол-Лу Сюлицер;"Императрицата"
"...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове.А когато се открият и очите им се срещнат,миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение,съществува само този момент и тая невероятна увереност,че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка.Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето.Защото,ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл."
Паулу Коелю;"Алхимикът"
"Трябва да продължа да дишам,защото утре слънцето ще изгрее и не се знае какво ще ни донесе прилива"
из филма"Корабокрушенецът"

"Нещата от живота" - Пол Гимар

"...Лицемерно приписвам на желанието на нощни разходки обикновения си стремеж към временно усамотение. Всъщност не съм толкова лицемерен, колкото несугурен. И не толкова несигурен, колкото раздвоен между две изключващи се състояния. Не мога да се оталеча от Елен, без да залитна в празнотата, издълбана от отсъствието й, но в същото време поняга трудно понасям нейната острота, заядливия й ум, който не дава отдих и след множество леки наранявания ви оставя белези по сърцето. Би трябвало да се обясня с нея. Колебая се от малодушие, от обич, защото тя е болдиво зверче, но невероятно крехка и уязвима дълбоко в душата си; освен това теменужените й очи избледняват, когато е огорчена, а това ми е непоносимо.
Класически случай, затова още по-неразрешим. Ако в личните уравнения имаше само две неизвестни, изчесленията биха били навярно по-прости. Бих желал да имам инстинктивни потребности като животните, тогава всичко би било очевидно и лесно, а не да се люшкам между нетърпеливото задоволяване на повърхностни желания и неясното търсене на дълбоките потребности."

"Великият Гетсби" - Скот Фицджералд

Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми."Почувстваш лш желание да критикуваш някого - ми рече той - просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти."