Искам да те нарисувам

Отново една моя измислица. Не мога и жанр да и "туря". Драсканица - най - точно! Вдъхновена от един текст друг.

Искам да те нарисувам. Искам да те имам поне така. Искам да мога да те забравя, да мога един ден, когато болката от отсъствието ти ме е полуубила да събера силата да изгоря портрета ти и да те забравя. Ще остана с половин живот, но ще си имам поне него...

Искам да те скицирам... Точно така... Докато още усмивката е на лицето ти, греейки, осветявайки живота ми... Искам така да те запомня. Искам и себе си да запомня така. Как те скицирам, как те докосвам, макар и в сиво – бели сенки... Как създавам образа ти, за да мога после да го изтрия... За да може после хартията да пожълтее, скицата да избледнее...

Искам да те имам. На платно. Да си от въглен. За да може всеки миг, когато докосна лицето ти да го замъглявам, за да може когато пожелая да те променя, да го правя с ръка... Да прокарвам пръсти по всяка размазана линия, която да оставя черните си отпечатъци върху моите, за да си спомням за теб... Искам черният въглен да изцапа белите ми дрехи... Лицето ми... Искам да целуна платното и то да побелее, като първия сняг, а устните ми, като злощастните снежинки, падайки в калта да се изцапат с черната му кръв...

Искам да те нарисувам. Искам да те имам поне така. Казвам ти, че искам да мога да те забравя, но всъщност, не го искам... Искам да те помня. Искам когато затворя очи да те виждам, когато вечер заспивам да бъда до теб в сънищата си и да се събуждам с теб в мислите си, искам да съхраня образа ти. Искам един ден да мога да изгоря портрета ти в огъня на болката си и от пепелта да те нарисувам отново. С пръстите си, върху... Върху въздуха...
Искам да те запомня така добре, че да те рисувам с очи, а след това да те изтривам с въздишка... Искам да те нарисувам.


Ади

Някакси звучи толкова интимно и съкровено,че аз лично нямам сили да коментирам....

И аз нямам сили повече да пиша. Някак ме натъжи докато го пишех. Но се опитвам винаги да гледам от хумористичната страна. Опити.

Благодаря ти.

Браво мила,пишеш невероятно.Не спирай и продължавай да ни радваш с такива красиви неща