BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
4:04, Четвъртък
25 Април 2024г.

EXOOO -> Деца/РодителиОтговори по темата

Неразбирателство между майка и дъщеря!

Razdvoena|жена|25-35|разведена|???
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юли 11, 2007 11:08 am

Неразбирателство между майка и дъщеря!

Здравейте, имам един проблем и то от доста време. Всъщност винаги го е имало, но обстановката е била такава, че е могъл да бъде туширан.
Аз съм на 30 години, разделих се със съпруга си преди две години, имам дъщеря на 4 години. От тази зима започнах да живея в малкия апартамент на родителите си отново по икономически причини.
Майка ми е пенсионерка, не работи, прилича вече на всички баби, които обикалят по пазарите и завързват връзки с продавачките, а беше жена - мечта, стилна, властна, образована, но все пак това всеки си го избира как да се развива живота му. Вместо да обикаля по пазара и да пазарува за баща ми, който вдига телефона и казва искам това и онова и тя търчи наляво надясно, можеше да се занимава със себе си, да излиза повече, да има и собствен бизнес.
Тя е зле със здравето, откриха някакво заболяване още от детството датиращо, което обаче сега дава отражение и трови организма й, и от тук сигурно идва и този проблем с нейните състояние. Тя е в непрекъсната депресия, става все по - изнервена и затворена. Смята, че прави всичко за всички, а на никой не му пука за нея. Един път като е в болница иска да не ходи никой да я вижда, тя нямала нужда от никой, а сега като беше пак там се сърдеше, защо не сме нон-стоп там.......колкото повече се старая, за да няма ежедневните 24-часови скандали, тя става все по-взискателна, нападателна към мен, ако гледа човек от страни ще си помисли, че тя ме мрази.......
Другият проблем е че тя е обсебена от дъщеря ми, намесва се през ръцете ми за грижата за нея, живее заради нея, иска да излиза по рано от болница, защото виждате ли ако нея я няма в къщи, дъщереря ми е загинала, направо ще умре от глад, никой няма да се грижи за нея..........а това не е така, изобщо даже, аз съм страшно всеотдайна майка, не се хваля, вярвам че е така, опитвам се да бъда такава и се старая така както го разбирам, в крайна сметка, ако детето е непослушно ще трябва да му се скараш, нали така? А тя разправя на съседи и близки, че го бия и прилагам домашно насилие........преувеличава неща и често оставам с отворена уста в буквален смисъл заради поредно обвинение.
За мое щастие в живота ми се появи едно момче, от няколко месеца, виждаме се страшно рядко, по-често си пишем, защото аз съм ангажирана и то не толкова, че трябва непременно да се грижа за детето, ами защото ако тръгна да излизам майка ми ме обвинява, че съм лека жена, че след като съм решила да се разведа, трябва да се обрека на детето и да не ходя като уличница по мъже........илизам веднъж седмично най-много, през останалото време водя детето на градина, взимам я от там, ходя на работа, уча, опитвам се да помагам в домакинството......от работата не ме издържат вече, предупредиха ме че ако продължавам да съм така уморена, разсеяна и да отсъствам, ще ме помолят да си тръгна........имам усещането, че всичко ми се разпада под краката и аз не мога да го контролирам, усещане че всички искат нещо от мен и когато го свърша получавам хули, че не си върша работата.........нямам разбиране от никъде, а това че собствената ми майка ме мрази, че имам усещането че ревнува, че не е тя майка на детето,че дълбоко в себе си мечтае да ме няма и да са само двете с дъщеря ми,/ за някакво много тежко обсебване става въпрос според мен/, ме кара да се чувствам като във филм на ужасите.........гледа се под лупа всяко мое действие, правят се жестоко жлъчни и непоносимо тежки коментари..........има много малко моменти на месеца, които нещата са наред, нещо като слънчеви петна, когато тя ми е казвала никога да не се съмнявам, че ме обича и би направила всичко за мен......но няколко часа по късно, всичко си е по старому, пак съм мразена и хулена, как не съм успявала да се справям с нищо, че трябва да мога да правя всичко, щом сама съм си избрала този начин на живот. Мога много дълго да пиша, да се сещам повече и повече подробности, неща които ме изумяват. Единственото което обаче ми се иска да разбера дали бъркам, къде бъркам и как да оправя нещата. Права ли е майка ми, че трябва да се отдам единствено и само на детето си и да се превърна в майка-орлица, която си я представям с мазната престилка, небоядисаната коса и космите по краката с черпак в ръка и винаги в лошо настроение, поради това че не е обичана? И дали тези изблици и тази депресия, в която тя не вярва че е попаднала,въпреки че и околните й го казват, че трябва да вземе мерки, а тя казва, че те са лошите и обвинява другите не са от някакво състояние на духа, може и дори от физическото състояние. Тя сега ще навърши една доста голяма възраст, ще има юбилей.......незнам, надявам се да получа достатъчно мнения, съвети и дори само подкрепа от вас.......дано някой да не ме обвини, за нещо, защото ще се почуствам наистина много незначителна. От доста време вече съм тук, и смятам, че много от вас искрено поне ще ми съчустваш и ще получа подкрепата ви!



sladoled|N/A|45-55|N/A|Сливен
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юли 11, 2007 12:55 pm

И аз да кажа

Нали съм си на всяка манджа мерудия...
Може би по-дълго съм живяла, но минах и през това. Разведох се и с двете си деца отидох в жилището на родителите ми, защото те не можеха да допусна единственото им дете да бъде по квартири /какво ще кажат хората!/.Сякаш се връщам в моя живот по това време и виждам моята майка.Сега, 18 г. след кошмара, тя все още ме обвинява, че заради мене е болна и пие по шепа антидепресанти.Нито веднъж нямаше разбиране, съчувствие и пощада!Докато и аз започнах да и отвръщам със същото, но до мен имаше една колежка, която ми даде другия поглед към живота и това много ми помогна.
Раздвоена, на практика ти живееш живота на майка си и вкарваш в същия кофти филми дъщеря си и това момче, което е в живота ти. Знам, че е трудно да живееш сама, но колкото по-рано решиш и започнеш независим и самостоятелен живот, толкова по-добре ще се наредят нещата. Тогава работата ще е работа /ще спреш да грешиш и да се чувстваш виновна/, времето с дъщеря ти ще е само ваше, срещите с момчето ще са по-пълноценни и изпълнени с радост и за двама ви. Ще успееш, ще се справиш!!!Разбира се винаги когато имаш нужда ще се обръщаш към родителите си и ще ги молиш за помощ - финансова и от каквато имаш нужда.Но ще живееш своя живот, не да бъдеш бледа сянка на нечий друг. Защото детето ти ще расте и ще се чувства много объркано от това чий авторитет трябва да зачита и уважава - на рождената си майка или на властната баба.
И пак да си напиша емейла, ако решиш да си говорим само двете jekova_m@abv.bg
Смелост, момиче и горе главата!



Lilia|??|35-45|????????/|???
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юли 11, 2007 1:20 pm

В нищо не грешиш, мила - минах и аз през това, но за кратко - около година - после напуснах жилището на родителите си и постепенно всичко си дойде на мястото.



dora|Жена|25-35|семейна|Бургас
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юли 11, 2007 7:12 pm

Здравей Razdvoena, нямам личен опит по този въпрос ,но ще изразя своето мнение с надеждата поне да видиш различна гледна точка.
Първо- не мисля, че майка ти те мрази, сама като майка знаеш ,че това е почти невъзможно, може би споровете ви произлизат от факта ,че не може да се примири с развода ти, всички родители имат свой си разбирания как да протече живота на децата им и когато това не се осъществи са много объркани приемат ,че вината е и тяхна и неможейки да направят нищо друго си го изкарват на децата си.
Второ- смятам ,че хората (родителите ни )след определени години губят точната преценка за ситуацията около себе си -днес искат едно, утре коренно различно- тук вече съдя по моите родители, трябва обаче ние децата да се съобразим с това и да се опитаме да бъдем повече щадящи към тях- не влезай в преки разправии съгласявай се , а после си прави каквото знаеш.
Трето- отношението с внучето тук се намеси сериозно и кажи точно и ясно кое приемаш и кое не, все пак ти си родител и сама преценяваш кое е най-важно за детето ти,но както казват старите хора ,внуците са много по-мили от децата и те все искат да се намесят уж за добро.
Четвърто-не се превръщай в "майка -орлица" по начина по който ти го разбираш, недей ти си млада жена имаш нужди от социални контактии от излизания и любов.Грижите и отговорностите по детето не трябва да обсебват живота ти, а дори и да го обсебят това не винаги означава ,че си добър родител, напротив.
Извоювай си правото да излизаш и да разполагаш с живота си, ако срещнеш голяма съпротива може би наистина ще е по-добре да живееш сама и да подредиш живота си по свой правила.
Подари възможно най-готиния подарък на майка си и и покажи обичта си, може и да се притеснява ,че я е загубила и да се опитва да си я върне не по правилния начин с кавги и разправии.
Опитай се да си починеш и се "погледай" малко повече а също обърни внимание и на момчетоWink
Желая ти много късмет и сила за да се справиш с изпитанията на живота и да срещнеш отново любовта!



Rozichka|жена|25-35|N/A|sofia
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юли 11, 2007 8:42 pm

Здравей, Раздвоена!
Прочетох с голяма тъга случващото се с теб сега! Трудно е, когато и сам знаеш какво е решението на проблема ти, но да ти е невъзможно да го осъществиш.
Знаеш сама, а и другите това са те посъветвали - да се опиташ да живееш сама - отделно от родителите ти. Така най-малкото няма да сте непрекъснато заедно и това да поражда скандали. Но това е трудно - имайки предвид икономическото положение на 90% от българите. Особено на жена, сама отглеждаща детето си.
Все ми се набива в мислите това, което ти казваш за майка си преди - "а беше жена - мечта, стилна, властна, образована"... Може би сега някак си е загубила опората си в живота. Вече е пенсионерка - изведнъж се оказва с много свободно време и малко задачи, разклатило се е здравето и... И единствената опорна точка в живота и се оказва дъщеря ти - малка, нуждаеща се от грижи, подкрепа, опора ... И тя се вкопчва в нея.
Естествено, че те обича - коя майка мрази детето си!!!! Това изобщо даже не трябва да ти минава през главата.
Моя съвет е да намериш по някакъв начин занимание за майка си - нещо, което да запълва дните и, да и е интересно, да я учи на различни неща, да я увлича - някакъв курс, или пък хоби, или пък малък бизнес, ако имате такава възможност. Нещо, което ще се превърне в нова опора за нея.
И, за Бога, не се отказвай от живота - имаш право да се срещаш и с други мъже, имаш право да се забавляваш, имаш право да излизаш с приятеки - като си разведена с дете, да не би да си умряла?!?
Горе главата и действай Smile!



aditu|??|18-25|N/A|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юли 11, 2007 11:51 pm

Здравей, мила! Ето едно мнение и от едно 16-годишно идиотче, което едва ли може и да си представи какво ти е... Sad Наистина, тежко е. Думите ти са изпълнени с много тежко чувство. Наистина възможно най-скорошна самостоятелност е най-добрият изход от ситуацията. Но, когато това стане, как ще стане? Не знам... Ще си тръгнеш, тя ще го преживее тежко, сякаш я разделяш от любимото дете... После обвиненията няма да спрат. Просто няма да са толкова много. Дистанцията ще намали напрежението. Това е начин.
Всеки човек се кара с родителите си. Всеки. Понякога те ни задушават. И след това се опитват да избиват комплексите си откъм внуците си. Не става дума за теб. За всеки. Много сложна ми е думата "семейство". "Шедьовър на природата"?????????????????????????
Ами... не съм сигурна. И още нещо: Деца-родители - най - продължителната и силна връзка". Неща, които много са ми правили впечатление. Първите в този форум. Много е трудно, но ти не бива да предаваш себе си! За бога, ти си млада, с малко детенце и момче, с кеото имаш добри отношения, които имат шанс за развитие. Всичко предстои! Вярвай в щастието си! И също така, поговори с майка си. Не вярвам всичко да е на физическа основа. Има нещо, нещо Преди. Винаги е така. Не може една майка да причинява това на детето си/защото ти си и дете!!!/ и да не се усеща за това! Защо ли всичко винаги е толкова сложно? Поговорете. Кажи и как се чувстваш. Не знам ще помогне ли. На мама й казах едно нещо за преди 2 години. Не й стана приятно. Но си изчистихме отношенията. Никога няма да ги изчистим де... ама това е друг въпрос. Не знам. Мисля, че тя си обича детето. Но как и дали е го покаже? Не знам. Sad



crazyreality|жена|25-35|несемейна|London
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Юли 12, 2007 7:44 am

Аз искам само едно нещо да ти кажа ... замисли се за дъщеря си. В момента може би е добре, но нещата, сори, но едва ли ще се оправят. Майка ти запълва някаква празнина с грижи за детето ти. Но колкото вашите отношение се опъват, а дъщеря ти расте, толкова повече ще страда. Както каза адиту - самостоятелност ти тряба. Не си само ти потърпевшата в случая, макар и още да не е станало нищо фатално. Никога не знаеш как ще се развият нещата. Но не може едно малко дете, нито сега нито като порасне да носи тежестите на едно цяло семейство или иначе казано тежеста на изопнатите ви отношения. ЩЕ страда, макар и да не го знае. Предполагам си наясно с това, но понякога хората имат нужда някой да има го каже. Просто обстановка с депресиран човек не е място за отглеждане на дете.



kaala|жена|над 55|N/A|Varna
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Юли 12, 2007 8:51 am

и аз да споделя ...

Само,че аз не се разбирам и с двамата .Не се разбирахме ,когато бях малко,после по-голяма,когато се омъжих ,когато се разведох ,и после пак стана страшно.Винаги разсъждават от тяхна гледна точка.Никога не се съобразяват с мене,макар и да съм на толкова години.Искат те да ми наредят живота.Действат и от разстояние,защото аз си живея отделно от тях.Абе командват ме,не им се давам ,но спазвам някакво благополучие и те използват да ме атакуват.Сега при последният случай аз млъкнах и не съм се обаждала повече.Децата ми са големи и ме защитават.Най ми тежи това ,че винаги изтъкват ,че аз съм ги поболяла.Опитах се да им кажа ,че това не е вярно,но пък те ме изкараха безсърдечна .Скапана история.
Не им обръщай внимание.Няма оттърване.Бягай и живей отделно.Възпитавай си детето както ти искаш,и не им се връзвай ,че трябва да се отречеш от личният си живот.
И на мен ми тежат много за тези взаимоотношения ,но това е положението.



moro|жена|25-35|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Юли 12, 2007 4:56 pm

и аз имам лични наблюдения,че нищо не се променя,само става по лошо.и вместо да живееш свободна от подобни мисли,ти си длъжна всеки миг да се съобразяваш.когато родителите ти вечно са недоволни ти нищо няма да промениш ако щеш и да се тръшкаш.ами по добре си живей живота самостоятелно и един ден сама да си отговаряш за грешките и несгодите.не искам да разказвам подробности,че няма да ми стигне цяла книга да напиша всичко,но мисли как да се спасяваш.и не се тормози излишно,защото тови период ще премине,а винаги има и по лоши неща.вдигни глава и се усмихни .



crazyreality|жена|25-35|несемейна|London
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Юли 12, 2007 5:16 pm

Проблема ми се струва е че наистина е раздвоена. Хем иска да помогне на майка си и дъщеря си, хем иска и на нея да й е добре. Така човек се лута и вместо да вземе решение, докато се чуди нещата стават по-зле. Все някой обаче ще страда. Или себе си трябва да жертваш, твоя личен живот и спокойстиве, или я да оставиш сама. Нито един от двата избора не е лесен, но трябва да бъде направен




Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia