Двете бебета и Мама - съвременна притча

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

http://www.pravoslavieto.com/

Всичко зависи от гледната точка!

БОГ СЪЩЕСТВУВА СЪЩО КАТО НАС И Е НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС

Стефкан, изказа се толкова категорично все едно си пиете ракията всяка вечер заедно... може би съществува нещо, някои го наричат БОГ, други Висш Интелект, трети Познание (материално съществуващо и носещо се), но независимо кой какви имена му дава, никой не е сигурен в това какво представлява... проста е отвъд нашите разбирания...
А може би всичко е плява

Наздраве!

Не вярвам в бог!

Интересна гледна точка..

Аз лично не смятам, че трябва да се кланяме на каквито и да било божества, но вярвам, че има нещо, което е по-силно от нас. Дори и да няма конкретен образ.

Божествата ги създават религиите, за да властват над масите и да ги управляват. Дълго изпитвах чувство на вина, че нямам потребност да споделям каквато и да е религия, въпреки, че ходя на църква, паля свещи и се моля. Четях З.Фройд и когато прочетох статията му "За светогледа" открих отговора, който търсех. Той казва: "Вярата в бога почива върху емоционалната сила на този спомен /за така високо ценения баща/ и продължаващата потребност от закрила." Сега всичко си е на мястото и аз си имам моя Бог, без да е необходимо да го споделям или сравнявам с някого.

Дюд Първо в кой град живееш ? Дълго търсих Софето но не открих такъв град да не е някое село ?!?!? А пък за ракията моля не споделяй ежедневието си с нас БОГ СЪЩЕСВУВА НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ГО РАЗБИРАТЕ ИЛИ ПРИЕМАТЕ
А сега за Сладолед позицията ти ни ме учудва ти си израстнала в развития социализам когато ни учеха че религията е опиум за народите и имаше специални атеистки институти и университети

Изповядвам своя собствена религия.Не ходя на църква , но съм добре запозната с религиите и с някой неща съм съгласна с други не.

Ама баба ме водеше на църква! сега обаче няма такива баби и децата не знаят кой път да поемат.