За болката от раздялата,за несподелените мечти,за живота

Винаги ще те обичам, винаги!
Знам, сега се разделяме, макар да не искаме-нито аз, нито ти..така се налага, така го налага животът. Колкото и да ме боли аз трябва да ти кажа "Сбогом", едва ли някога отново ще те видя..
Едва ли ще мога пак да докосна ръката ти, да усетя дъха ти, да милвам лицето ти, да,да..да те обичам. Никога съм и предполагала, че може така да се обича. Дори думата "обич" ми се струва толкова жалка,нищожна сравнена с това,което изпитвам към ТЕБ. Само ти си, само ти си в моето сърце, не искам да те забравя никога, винаги искам да те обичам, макар и да ме боли, искам само теб..
Толкова да ме боли, че тръгвам, че те оставам сам, че те боли, че ме боли..
Моля се един ден да обикнеш друга така както мен, даже по-силно, с нея да може да сте заедно,да се обичате..да стане това, което ние нямахме късмета да продължим, да бъдем заедно.
Казвам ти "Сбогом", но едва ли ще те забравя, винаги ще си в мен, винаги ще мисля за теб, ще плача за теб както правех и правя досега..
Обичам те!

Все едно съм го писала аз Явно се случва доста често в живота , винаги си мислим , че "ето само аз съм нещастна и се случва само с мен " ...